Времето лети и малко по малко забравяме уроците, които сме научили от детските книги. С тези 9 цитата ще се опитаме да ви ги припомним, пише AzCheta.com

„Мечо Пух„, Алън А. Милн
„Йори: Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!“

„Вещиците„, Роалд Дал
„Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.“

„Анн от фермата „Грийн Гейбълс„, Луси Монтгомъри
„О, прекрасно е да имаш амбиции. Радвам се, че ги имам толкова много. И те като че ли никога няма да имат край. Тъкмо постигнеш една цел, и виждаш друга, блеснала още по-високо. Това прави живота толкова интересен.“

„Малкият принц“ – Антоан дьо Сент Екзюпери малкият принц
„Ето моята тайна. Много е проста: истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.Хората са забравили тази истина – рече лисицата. – Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза…“

“Алиса в огледалния свят“, Луис Карол
“ – Човек не може да вярва в невъзможни неща.
- Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата.“

„Пипи дългото чорапче„, Астрид Линдгрен
„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.“

„В края на ноември“, Туве Янсон
„Хемулът бавно се събуди, осъзна, че това е самият той и му се прииска да бе някой, когото не познава.“

„Хвърчащата класна стая„, Ерих Кестнер
„Трябва да се научите твърдо да преглъщате ударите, както се изразяват боксьорите. Трябва да се научите да ги преглъщате и да ги смилате. Инак още при първата плесница, която ви залепи животът, ще бъдете „гроги“. Защото боксьорските ръкавици на живота са дяволски големи, момчета. Ако изядеш една такава плесница, без да си подготвен за нея, достатъчно е след това само някоя от малките стайни мушици да кихне, за да се проснеш с цялата си дължина.”

„Питър Пан“, Джеймз М. Бари
„Защо сега не можеш да летиш, мамо?
– Защото съм възрастна, миличко. Когато хората пораснат, те забравят как се лети.
– А защо забравят?
– Защото вече не са весели, невинни и безсърдечни. Само веселите, невинните и безсърдечните могат да летят.“