Какво е качеството на маслото, което ядем? Става ли за готвене и защо при загряване често се отделя толкова много вода, независимо че на опаковката е показано ниско водно съдържание?

И не на последно място: колко и каква мазнина има в него и полезно ли е за нашето здраве?

Съвсем логично, рекламите на фирмите-производителки не могат да ни дадат реални отговори на тези въпроси.

Оказва се обаче, че има и друг проблем: независимо, че по закон всички данни за продукта следва да бъдат изписани върху опаковката, доста производители не спазват описанията върху етикетите на собствените си продукти.

Това поне доказват от българската национална асоциация "Активни потребители", които, с цел да проверят дали се спазват законовите норми, осъществиха независим тест на 15 от най-популярните марки краве масло, предлагани в големите търговски вериги.

За провеждането на теста (резултати: в галерия) са измерени съдържанието на немлечни мазнини, вода, мазнини и сух безмаслен остатък (СБО) в 15 марки масло - полско масло "Mlekovita", "Fine Food", "Deutsche Markenbutter" (Rostar BG), "Horeca", масло смес "Хранинвест", "Филипополис", "Kitchen Butter", "Fine Life", краве масло"Хранинвест" (с намалено съдържание на мазнини), "Alpenbutter Meggle", "Домлян", "Lacrima", "Родопея","Miltex" и "Верея".

В галерията можете да видите и снимки на тестваните продукти и съдържанието на всеки един от тях.

Продуктите са закупени през летните месеци юли и август 2014 година.

В същия период е проведен и тестът, който цели да се провери доколко информацията на опаковката съответства на реалното съдържание в продуктите.

За съжаление, изводите от направените изследвания не са много оптимистични, а и не говорят добре за производителите.

Според резултатите от тестовете, почти половината от изпитаните продукти показват проблеми с качеството и добрите производствени практики.

Според приложената таблица (галерия) - от 15 продукта, в 5 са намерени недопустими вещества - немлечни мазнини, което означава евентуално използване на палмови мазнини и дори мас.

"Активни потребители" обобщават резултатите за нерегламентираното влагане на немлечни мазнини по следяни начин:

"Само в една (масло смес "Хранинвест") от тези пет проби наличието на немлечна мазнина е посочено на етикета, но пък измереното количество (50%) значително надвишава декларираното (30%).

В останалите четири случая, това нарушение варира между 10 и 50% ("Fine Food", "Хранинвест", "Kitchen Butter"), а при марката "Miltex" достига шокиращите 75%.

Заместителите най-често биват твърди растителни масла, например палмово масло, което доби популярност, тъй като години наред се използваше нерегламентирано в производството на сирене.

Съществуват обаче подозрения и за използването на хидрогенирани отпадъчни мазнини, свинска мас и др.

С две думи - нерегламентираното влагане на немлечни мазнини е незаконна и вредна търговска практика.

Според българското законодателство, продуктите с добавени немлечни мазнини задължително се обозначават като "имитиращи", като на опаковката им се изписват вида и процента на заместителя.

Някои производители на "имитиращи продукти" не отбелязват това на етикетите, което е нарушение на законовите изисквания и измама спрямо потребителите.

При определени обстоятелства, вложените немлечни мазнини могат да са опасни за здравето на хората".

Изследваните масла показват също така тревожно несъответствие между декларираните масленост и водно съдържание и реалното съдържание.

При пет от продуктите от пробите (масло Fine Food, масло смес "Хранинвест", Kitchen Butter, Филипополис, MILTEX) е установено по-ниско съдържание на мазнини спрямо декларираните.

Но докато при марките "Хранинвест" и Miltex разминаването е до 2%, при останалите три (Fine Food, Kitchen Butter и Филипополис) то е с цели 10-11%.

По отношение на водното съдържание са установени пет случая на завишено количество вода спрямо обозначеното и те са при същите марки - Fine Food, Масло смес "Хранинвест", Kitchen Butter, Филипополис и Miltex.

Очевидно намаленото съдържание на мазнини се компенсира с увеличеното съдържание на вода в продуктите.

Шестата подчертана марка в таблицата е на Horeca, където няма разминаване с обявеното, тъй като не е обявено водно съдържание, но пък измерената стойност е по-висока от заложеното в цитираните по-горе регламент и стандарт.

"Добавянето на повече вода влошава качеството на продуктите, намалява срока им на трайност и повишава вероятността от развитие на патогенни микроорганизми" - коментират от сайта "Активни потребители".

"Освен това, водно съдържание над 25% означава, че е почти сигурно наличието на технологични добавки (влагосъдържащи вещества) в продуктите, което е абсолютно недопустимо".

Някои от фирмите се опитват да заобиколят пробеми със закона, като не декларират водно съдържание.

Недекларирано водно съдържание има в продуктите Alpenbutter "Meggle", Deutsche Markenbutter, полско масло "Mlekovita", Horeca и Верея.

Работа на контролните органи е да преценят дали това е нарушение на законодателството или не, според "Активни потребители". Те припомнят и че тази информация е от изключителна важност за купувачите и включването й може да донесе само ползи за производителя.

Ето какво пише в изследването и относно приетото по закон качество на маслото:

"Традиционно качественото краве масло се определя по два показателя - масленост - най-малко 82% и водно съдържание - не повече от 16%. Тези показатели са залегнали в Регламент 1255/1999 година на ЕС и ни служат за основен ориентир за качеството на маслото.

Друг документ Codex стандарт за масло 279-1971, определя поне 80% масленост, до 16% вода и до 2% сух немаслен млечен екстрат.

Производителите обаче не са задължени да предлагат само масло съответстващо на тези критерии за качество.

Както ще видите в таблицата, на етикетите може да срещнете обявена масленост между 60-80% или водно съдържание до 36%.

Разрешено е дори предлагането на продукти с добавени немлечни мазнини, което трябва да бъде обявено и продуктите да се предлагат на отделен щанд специално обозначен за "имитиращи продукти".

Един от участващите в теста продукти (масло смес "Хранинвест") е именно такъв - закупен от щанда с имитиращи продукти.

След като няма строги законови задължения, защо тогава си губим времето да закупуваме и изпитваме продукти? Отговорът е прост - защото съдържанието на продуктите трябва да съответства на изписаното на етикета.

Всяко по голямо разминаване мами потребителите и ощетява производителите на конкурентни продукти."

Източник: webcafe