Гейшите са един от най-древните символи на Япония и нейната култура още от времето, в което страната на изгряващото слънце е затворена за външни влияния. Те са част от традициите, които са на изчезване, но се стремят да запазят най-важните черти от историята си. Представляващи много повече от обикновено забавление с красиви жени, танци, червени устни, бяла кожа и скъпа коприна, гейшите са запазили в ядрото на своята култура основните японски черти и ценности. Въпреки че са познати по цял свят, голяма част от хора не знаят много за гейшите или имат погрешна представа за тях.

Гейшите са описвани в множество филми и книги понякога сравнително достоверно, а друг път с много художествени фантазии. Истина е, че професията на гейшата е била престижна и много желана от семействата на японските момичета, но обучението и ежедневието на всяка гейша са били много трудни и са изисквали множество таланти. Днес рядко можете да видите истинска гейша да върви със ситни крачки върху високите дървени обувки с каишка geta, тъй като броят на гейшите днес е не повече от 2,000. За сравнение, в началото на 20 век те са наброявали повече от 80,000.

* Може би ще ви удиви фактът, че всъщност първите гейши са били мъже. Те са били познати като "honko" и забавлявали клиенти в барове, ресторанти и чайни.

* Гейша всъщност означава "човек на изкуствата" и нейната работа е свързана с това да прави компания на мъжа с много добре отработени маниери и множество таланти. Тя е дискретна и толерантна, перфектна като събеседник и добър познавач на литературата. Гейшата изящно танцува традиционните японски танци, свири на японската класическа триструнна китара шамисен, с много емоционален заряд представя тайнството на чайната церемония.

Гейшата професионално забавлява гостите по време на банкети и в чайните, където традиционно мъжете отпочиват и правят своите бизнес срещи. Задачата ѝ е отговорна - да създаде атмосфера на спокойствие и уют, за да се отпуснат гостите и да се забавляват. Погрешно е твърдението, че гейшата е проститутка. Основното умение на гейшата е, че знае колко мъжът обича жената да властва над сетивата му с нежна сила, която е по-мощна от секса.

* Гейшата започва обучението си, докато е съвсем малка. Тогава тя се нарича майко, в превод майко означава "танцуващо дете" (mai-танц и ko-дете). Обучението на майко отнема 5 години, през което време тя учи традиционни японски изкуства и етикет. Да стане майко - чиракуваща гейша ученичка, е било стремеж на много японски момичета. Тази, която стане майко, отива да живее в общежитие, наречено окия, с окаа-сан, което означава майка - притежателката на окия.

* Интересна част от културата на гейшите, която може да се сметне за неморална, макар в японската култура тя да е напълно нормална, е така нареченото "mizuage". При него момичета майко, които се обучават за професията, трябвало да продадат девствеността си на възможно най-висока цена, по която се отчитала нейната потенциална популярност. Вместо като лоша постъпка, обаче, на тази част се гледало като на чест.

* Част от обучението на гейшите била способността да изглеждат тайнствени и мистериозни в очите на своите клиенти, за да събудят у тях желание да ги опознаят.

* Когато сервира чай, гейшата е обучена леко да повдига ръкава на кимоното си, за да заголи съвсем малка част от китката си. В японската култура това се смята за висша еротика, за акт на чувственост и съблазън.

Идеята е да се запази тайнствеността около гейшата и да се остави по-голяма част на въображението. Тази черта е отражение на разбиранията в японската култура, в която ненатрапчивата сексуалност е много по-вълнуваща от пошлата показност.

* Кимоната на гейшите са били вероятно най-скъпите им вещи. Те обикновено се изработвали винаги от коприна и се създавали специално за гейшата, която ще го носи, а смяната им се извършвала според времето в годината.

* Друга интересна подробност представлява фактът, че за да се приготви за излизане на гейшата са й били необходими поне 2 часа, в които я обличали, сресвали и гримирали по определен начин, който бил описан до най-малка подробност.

* Обучаващите се за гейши, млади японски момичета, били наричани "майко". В Киото все още наричат малкото останали чиракуващи гейши така, но в Токио те се наричат "hangyoku". Смята се, че вторите носят по-дълги и модерни кимона.

* На гейшите им е забранено да имат връзка с клиент или обикновен човек. Ако гейшата реши да се омъжи, тя трябва да напусне професията.