Отиваме с приятелки в бар вечерта. Не сме прекалено шумни, никоя от нас не е с панталон с леопардов принт, не поръчваме три подноса с шотове текила. Говорим нормално, смеем се културно, едната (завършила е философия, но работи като офис-мениджър, така е в България) казва, че като научила за смъртта на Умберто Еко решила да си препрочете "Името на розата" и “Махалото на Фуко".

Коментираме колко време ѝ е отнело и дали е довършила и двете, когато към нас се приближава млад господин с чаша уиски (не мога да отгатна бърбън, скоч, ирландско или Тенеси по аромата) и подава на моята приятелка червена роза.

Всички го поглеждаме въпросително. "Заради "Името на розата" – имаш добър вкус!", казва с една мазничка усмивка. Чак сега го разглеждам - не е грозен и е с костюм, който не е от абитуриентския му бал (май!). Репликата му е невероятно тъпа обаче и... "То, там за друга роза става дума", казва моята дружка и дори не посяга към розата. А той се покланя, казва едно учтиво "Приятна вечер тогава!" и изчезва. Става ми малко тъпо, защото той явно се постара. После идват още осем такива през равни интервали: идват с "Как сте, момичета?" и "Искате ли после да дойдете с нас на едно по-уютно местенце?". Хубавото на тези въпроси е, че можем бързо да отговорим с "Добре" и "Не". Знам, че знаете - първо е един, след половин час още двама в кратък интервал, после още двама много бързо, след това другите...

С напредването на вечерта/нощта алкохолът се трансформира в нелепо подобие на смелост, както казваше Уди Алън в един от ранните си, все още забавни, филми.Ужасът е пълен, когато барманът започва да ни разказва за седемте си котки, за името на всяка и за причината да носят такива имена. Аз успявам да се измъкна настрани, защото моят ми пише в чата, но след малко се връщам при останалите. Още отдалеч забелязвам как две от тях гледат в телефоните си, докато всички имитират, че слушат отчаяния барман. Докато сядам обратно на стола си, една от моите се извинява, че "отива да се освежи" и си взима чантата - ясно ми е, че няма да се върне и после ще ни напише общо съобщение със "сори, ама стана късно, ще ви звънна уикенда". Друга моя приятелка (без гадже от 8 месеца!) се е подпряла на бара и слуша дълбокомислените слова на пича, който обяснява за някакви тотално пропаднали от миналата вечер в бара и какво трябвало да чисти след тях. Почти ми прилошава и е от разказа, а не от алкохола. Тогава, точно в този момент барманът зарязва другите, поглежда ме мазно-сладострастно в очите и ме пита "А ти, мацко, какво си правиш тази вечер?". Преценявам го за секунди - с черна тениска с логото на бара е, с широки дънки и шапка, която е килнал, сякаш се мисли за новата хипхоп звезда поне в Европа. "Извинявай, разсеяна съм", казвам бързо и се усмихвам. Той явно приема това като
зелена светлина и изстрелва: "Искаш ли да те черпя един шот да се оправиш?". Правя кратка драматична пауза и се навеждам към него да му отговоря: "Цяла вечер мисля за деструктивния образ на маргиналите при Селинджър. Не ми дава мира тази Франи - антигерой ли е, свръхаз на Сиймор ли е... Ти какво мислиш?". Той се стъписва логично и се дръпва назад, като почти моментално започва разговор с една от останалите, без да маха усмивката от лицето си. Аз посягам към чашата си с шардоне и общо взето се старая да си доизкарам добре въпреки силната музика. Моя приятелка танцува с някакъв, който почти залита, но след малко я чувам как му изкрещява "Приятна вечер!" и любезно се връща при нас.

След по-малко от час сме навън. Ах, тези свалки. Ако мъж види глутница (защото за тях сме това - глутница, а не групичка) жени, веднага се опитва да атакува. Истината е, че две от компанията си бяха харесали някакви двама, които си пиеха от другата страна на бара, но, разбира се, нищо не направиха. Онези изобщо не са се усетили за интереса към тях. А после ни атакуваха навлеците - разказах ви само за част от тях, знаете колко много са и колко са нахални.

Изводът: бъдете по директни. Мъжете не разбират от намеци и жестове. Сядаш в него или го ругаеш и това е. А, да – и се стараеш да пропуснеш всички клишета, които той ръси на всяка поредна. Не си паднала от Рая, баща ти не е крадец, апартаментът му не е бившият на Хю Хефнър. Наздраве и до следващия път, момичета.


автор: Ана Островска