Синдромът на следродилната депресия е сериозна диагноза сама по себе си, и може да продължи месеци след раждането, казват специалистите. Пишем за него, провокирани от новината за изчезналата Биляна, за която бащата на децата ѝ предположи, че може да страда от следродилна депресия.

Статистиката сочи, че близо 20 % от жените по света майчинството страдат от постродилната депресия. Хормоналния дисбаланс, настъпил по време на бременността и в първите дни след раждането, може да отключи у много родилки чувства на душевен дискомфорт, потиснатост, плачливост и раздразнителност. Това състояние е напълно нормално и обикновено. Въпреки това, ако почувствате някой от следните симптоми, незабавно потърсете лекарска помощ:

- Липса на интерес към бебето си или себе си
- Нарушен сън
- Напрежение, съпътствано от болки в корема, главоболие или замъглено зрение
- Пристъпи на паника
- Чувство на пренатовареност
- Чувство на вина и безполезност

Ето на кои други прояви, говорещи за евентуално наличие на постнатална депресия, трябва да обърнем внимание:

Асоциално поведение

Постродилната депресия е свързана с прояви като отчуждение и нежелание за общуване на майката с външния свят. Ако това чувство се прехвърли и върху бебето, вероятно действително става дума за постродилна депресия. Липсата на комуникативност с бебето е сериозен признак за наличието на този проблем.

Чувство на неувереност

Ако в първия месец след раждане изпитвате чувство на безпокойство и неувереност в собствените си майчини способности, не изпадайте в паника. Постарайте се да запазите контрол над себе си. Доверете се и на подкрепата на вашия партньор и на други членове от семейството. В случай че чувството на постоянен страх да не объркате нещо не ви напуска, обърнете се към специалист.

Непрекъснато се оплаквате

Често пъти симптомите на следродилната депресия включват и усещания за неудовлетвореност. Родилките се оплакват непрекъснато и недоволстват от всичко, което се случва от тях. Дразнят се и на най-малката забележка и непрекъснато са обсебени от мрачни мисли за бебето.

Безразличие към бебето

Апатията към собствената рожба може би е най-сериозният показател, че става дума за следродилна депресия. Майката непрекъснато се опитва да страни от бебето, чувства го за чуждо и непотребно никому създание, намира начини да предаде отговорностите си спрямо него на друг човек – партньор, майка или баща. И всичко това съпроводено с голяма доза чувство на вина и безпокойство. Ако подобно отношение и поведение от страна на родилката продължи повече от месец-два, задължително тя трябва да се обърне към лекаря специалист.