Тя вярва, че няма нищо по-важно от това, да живеем на висотата на детските си мечти. Поне да се опитваме. И един ден превръща крилата фраза, приписвана на Конфуций, в заглавие на книга.

Рафаел Джордано пише, рисува и се изявява като коуч по психология и творческо мислене. „Твоят втори живот започва, когато разбереш, че имаш само един” е нейният дебютен роман, от който вече са продадени над 600 хиляди екземпляра! Героинята й Камий е на 38 години и има всичко, което жена като нея може да иска: любящ съпруг, здраво дете, постоянна работа и материални удобства. Само дето не се чувства щастлива. Нещо трябва да я издърпа от състоянието на „рутинно не-щастие”, но какво да е то?

Рафаел Джордано

Една вечер се излива порой, Камий катастрофира с автомобила си и се озовава в някаква гориста местност. Мобилният й телефон не работи и тя се обръща за помощ към хората в близката къща - Клод и съпругата му са приветлива двойка, която й помага да се изсуши и стопли и да установи връзка със съпруга си. Но ето че телефонният разговор с него я разстройва, Камий рухва и започва да плаче, и тук среща загриженост в лицето на Клод.

„Знаете ли, не може да се каже, че съм нещастна, но не съм и щастлива – признава му тя, - и това чувство е ужасно - чувството, че щастието се е изнизало между пръстите ми!”

Клод предполага, че тя страда от „остър рутинит”, нещо като болест на духа, която е все по-често срещана в съвременния свят. Рутинитът се характеризира с хронична вкиснатост, загуба на мотивация и енергия и неприятности в междуличностните отношения. Като че ли всичко необходимо, за да бъдете щастливи, е налице, но ви липсва ключът към разбирането за самото щастие. Не знаете как да бъдете щастливи.

Дали Клод ще помогне на Камий да открие творчеството и радостта от живота и да укрепи връзките си? Възможно ли е тя да преосмисли мненията и нагласите си към другите, включително към съпруга и детето си? Терминът „рутинология” е изобретен от самата Джордано и означава „изкуството човек да помага на другите да изпитат онова усещане за щастие и смисъл, което им убягва”. Идеята има проекции в позитивната психология и когнитивната поведенческа терапия, които боравят с различни инструменти. Част от тях са показани чрез сесиите на Камий с Клод в тази очарователна книга.

„Ние имаме два живота. Вторият живот започва, когато разберем, че имаме само един”, казва Конфуций. И макар да е невъзможно да бъдем на висотата на най-благородните си страсти всеки ден, поне трябва да се опитваме. Трябва да опитваме.

Откъс от „Твоят втори живот започва, когато разбереш, че имаш само един”:

Мълчаливо се наслаждавах на забавната страна на ситуацията. Истината е, че изобщо не бях очаквала философски разговор в един приятен хол само час след пътното ми произшествие!
– Правите паралел между мита на Платон и начина на функциониране на нашето мислене, тъй ли? Еха...
Той се засмя на реакцията ми.
– Ами да! Паралел с мислите, които поставят филтър между нас и реалността, като я преобразяват според вярванията, предпоставените твърдения и субективните преценки... Кой произвежда всичко това? Вашето мислене и единствено то! Наричам го „фабрика за мисли“. Същински завод! Добрата новина е, че имате властта да променяте мислите си. Можете според волята си да виждате нещата в черно или в розово... Можете да обработите мисленето си, за да спре да ви играе мръсни номера: достатъчни са малко постоянство, настойчивост и методичност...
Бях смаяна. Колебаех се дали да го сметна за луд, или да изръкопляскам на невероятната му реч. Не сторих нито едното, нито другото, само закимах в знак на съгласие.
Той явно усети, че таванът ми за смилаема информация вече е достигнат.
– Прощавайте, може би ви досаждам с тия мои теории?
– Не, ни най-малко! Струват ми се много интересни. Просто съм малко уморена, не ми обръщайте внимание...
– Нормално е. Ако пожелаете, друг път с радост бих ви разказал отново за този метод... Той действително е доказал възможностите си да подпомага хората да откриват нов смисъл и да променят живота си към по-добро.
Той стана и се насочи към едно хубаво писалище от черешово дърво. Измъкна оттам визитна картичка и ми я подаде.
– Можете да ме посетите някой път – промълви с мила усмивка.
Прочетох следното:

Клод ДЮПОНТЕЛ
Рутинолог

Улица „Боеси“ 15
Париж 75008
06 78 47 50 18

Поех картичката, без да съм още наясно какво да реша. Учтиво му казах, че ще си помисля. Той не настоя, явно отговорът ми не го интересуваше особено. Като професионалистка в продажбите не можех да проумея дали става дума за колега, който си търси нов клиент.
Само че той не ме агитираше, защото явно бе напълно сигурен в успеха си. Защото знаеше, че ако отхвърля тази възможност, единствено аз ще бъда губеща.
Засега обаче бях още под впечатлението на тазвечерните вълнения – тъпото произшествие, тъпата буря, като в някакъв филм на ужасите... Сега пък и рутинолог! Май бълнувах... След пет минути камерите щяха да излязат от укритията си и някой щеше да извика: „Изненада!“.