Питали ли сте се някога от каква майка се нуждае детето ви? Родителските сценарии невинаги сработват, защото детето не е бизнес проект. По-добре да не го насилвате да ходи на музикална школа или плуване, ако упражненията му костват прекомерни усилия, които то не е мотивирано да полага. Не е възможно детето да се възпитава в самостоятелност, ако не зачитаме неговата личност, ако не признаваме правото му на самоопределение: с какво ще се занимава, какво ще му харесва, в какво ще вярва. Искате формула за самостоятелност? Имате я.

Идеалните условия за развиването на самостоятелност са: безопасното пространство + личната мотивация на детето (интерес, потребност) + увереността на възрастния.

За такива неща става дума в намигващото заглавие „Самостоятелното дете, или как да стана „мързелива майка”. Бестселър, заченат в един онлайн форум и набъбнал до такава степен, че авторката Анна Бикова е била принудена да напише книга. За доброто на всички грижовни и всеотдайни майки, склонни към свръхпротекция и перфекционизъм.

Това е книга за обикновените, но съвсем не очевидни неща в областта на възпитанието. Добронамерено ироничният стил и изобилието от примери ще ви спечелят.

Авторката не ви натрапва: „Прави това, това и това по този начин”, а ви приканва да се замислите, да правите аналогии, да обръщате внимание на различните обстоятелства и възможните изключения от правилата. Книгата може да ви помогне да се отървете от натрапчивото и мъчително чувство на вина, което никак не допринася за установяването на хармонични отношения с децата.

Уважаеми майки и татковци, детето не е ваше продължение, нито форма на разширяване на егото ви, а отделна личност със собствени желания и потребности…

Днешните младежи често са твърде инфантилни и причините са лесни за идентифициране. Родителите се опитват да преживеят и живота на децата си, като участват във всичките им занимания, вземат решения вместо тях, планират целия им живот, решават проблемите им. Анна Бикова ще ви припомни, че освен драгоценното ви дете, съществувате и вие. Доверявайте му се повече и не пренебрегвайте своите хобита – детето ще ви е благодарно за това.



Откъси:

История на появата на „мързеливата майка”

„Кажете, вие ли сте „мързеливата майка?” – този въпрос, който получих в социалната мрежа, беше твърде неочакван за мен. Какво е това? Да не е някаква акция? В паметта ми изплува детското стихче на Яков Аким за горкия раздавач, чиято мисия е свързана с писмо без конкретен адрес: „Да се даде на Неумейко”.
И какво да отговоря? Да се оправдавам ли? Или да изброя всичките си навици, умения и отговорности? Може би трябва да приложа и копие от трудовата си книжка?
За всеки случай уточнявам:
„В какъв смисъл?”
И въпросът вече се задава другояче:
„Вие ли сте авторът на статията за „мързеливата майка”?
А, да, тогава съм аз...
Но в началото това не беше статия. На един от многобройните психологически форуми, далеч не най-популярния, беше повдигната темата за инфантилизма на подрастващото поколение и причините за него. И дори по-общо – за дефектите и слабостите на това поколение. Казано с две думи, всичките вопли на коментаторите можеха да бъдат сведени до перефразирания цитат от класика: „Какви деца навремето растяха!” Или към друг класически израз: „Че аз на техните години...” След което следваше изброяване: „петгодишен тичах до детската кухня за храната на брат ми”, на седем години вземах брат ми от детската градина”, „на десет вечерята за цялото семейство беше мое задължение”.
Спомням си, че си позволих иронична забележка за пряката връзка между поведението на децата и поведението на родителите: „Ако майките бяха по-мързеливи и не правеха всичко вместо децата си, децата им щяха да са по-самостоятелни”.
Но ако помислим, това е точно така. Защото през последните десетилетия децата реално не са станали по-лоши. Нито са по-слаби физически, нито са загубили способността си да се трудят. Само възможностите им да проявяват уменията си за самостоятелна дейност са станали по-малко. Защо? Защото детската самостоятелност е престанала да бъде жизнено важна потребност за семейството, потребност, която е освобождавала мамините ръце и маминото време за работа, за да може майката да припечелва за хляба. Нещо повече, в представите на много родители самостоятелността е станала синоним на опасност. Но ако правиш всичко вместо отрочето си, то няма да има стимули за развитие.

Толкова изгодна несамостоятелност

Що за странен извод? Защо на възрастните да им е изгодно децата им да не са самостоятелни? Каква им е ползата от липсата на самостоятелност у детето?
Знаете ли, ползата е много елементарна: тогава възрастните получават външно доказателство за своята свръхценност, важност, незаменимост. Това им е нужно, ако им липсва вътрешна увереност в тяхната ценност. И тогава фразата „Той не може нищо без мене” трябва да се превежда така: „аз не мога без него, защото само той ми дава доказателство за моята ценност”. Зависимостта от детето ни принуждава да правим детето зависимо. Подсъзнанието построява логическата си верига: „Ако той не може да прави нищо сам, значи няма къде да ходи и винаги ще бъде с мен, и на 20 години, и на 40...

Ох, Илюшенка, кога ли и ти ще ми станеш самостоятелен...
Сине, да ти почистя ли рибката от костите?

„Аз ще съм му нужна винаги, следователно никога няма да съм самотна”. Често това дори не се осъзнава. На съзнателно ниво майката може искрено да се безпокои, че животът на детето й не се подрежда добре. Но на подсъзнателно тя сама моделира този сценарий.
Работила съм със студенти, които не знаят защо учат и към какво се стремят в живота. Родителите винаги са решавали всичко вместо тях. Виждала съм зрели мъже, водени на лекар от майките си, защото самите мъже не знаели откъде да си вземат номерче и пред кой кабинет да чакат на опашка. Познавам 36-годишна жена, която още не е влизала в магазин за дрехи без майка си.
„Порасна” и „стана зрял човек” не са тъждествени понятия. Ако искам децата ми да са самостоятелни, инициативни и отговорни, трябва да им дам възможност да проявят тези си качества.
Сега ще изкажа една шокираща за повечето майки мисъл: детето не бива да е на първо място. За мен на първо място съм аз. Защото ако посветя живота си на децата, ще живея само и единствено с техните интереси, но след десет-петнайсет години ще ми е тежко да ги откъсна от себе си. Как ще живея тогава без децата?

Автор: Юлия Петкова