Роден е на 9 декември, през 1942 г. Като малък Стефан Данаилов е мечтаел да стане моряк в гражданския флот, защото морето винаги го е привличало, макар че няма никой в рода си с "морска" професия.

През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт Данаилов учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Първите му роли в киното са във филмите "Понеделник сутрин", "Морето" и "С дъх на бадеми".

Големият пробив на актьора идва с ролята на майор Деянов в "На всеки километър" (1969 г.), която го превръща в любимец на публиката. Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г.

От 1981 г., и почти до промените през 1989 г., Стефан Данаилов води изключително популярното тогава радиошоу "Звезди посред бял ден". Там той пародира Ален Делон като домакин, на когото гостуват известни звезди от цял свят. Програмата се излъчва всяка събота по програма "Христо Ботев" на БНР. А дали заслужава да бъде сравняван пряко с колегата си Делон можете да прецените сами.

След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. Премиерата на "Лоренцачо" има шумен успех, а ролята в италианския сериал "Октопод", го прави популярен и в чужбина.

От 1988 г. Данаилов поема класовете по актьорско майсторство за драматичен театър на професор Гриша Островски във ВИТИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г.

Разделя се с дългогодишната си съпруга Мария Данаилова през 2014 г. Има син от актрисата Ирен Кривошиева – Владимир Данаилов.

Ще изброим само още няколко филма с негови емблематични филмови роли: "Хайка за вълци", "Когато гръм удари", "Инспекторът и нощта", "С дъх на бадеми", "Иван Кондарев", "Сватбата на Йоан Асен", "Търновската царица" и много, много други. А това, че е един от най-знаковите и незабравими наши актьори, според нас е абсолютен факт.

Ако трябва обаче все пак да го запомним само с една реплика, това със сигурност ще е обръщението му към не малко жени от "Дами канят": "Ти знаеш ли, че имаш страшни очи?".

Ламбо издъхна минути след получнощ на 27 ноември 2019 година, след като година по-рано самият той разкри, че е диагностициран с болестта на Паркинсон.

Нека си спомним някои от неговите цитати!

"Всички сме грешни, но достойните ходят изправени".

"В живота винаги ще има някой, който ще иска да те смачка, но много повече хора ще срещнеш, които ще ти подадат ръка. Запомни от мен - всички сме грешни, но достойните хора ходят изправени".

"На тези години е смешно да мисля за бъдещето. Разтоварвам и подреждам багажа на миналото, за да разбера къде съм в настоящето. И като че ли все пак мечтая за бъдещето, скришом…"

"Да си спомняш, сигурно е удоволствие, но и проклятие. Безброй образи, думи, случки и емоции нахлуват в мен."

"Отдавна ме канят да напиша книга за моя живот. Дълго отлагах, защото смятах, че има достатъчно време пред мен."

"Обръщам се назад едва днес, на 75 години – за да подредя мислите си. Виждам, че не мога да се сърдя на живота си. Той ме е радвал и натъжавал, карал ме е да се усмихвам."

"Може да звучи като клише, но мисля, че съм успешен човек. Честен открит и весел." "Благодарен съм и не скривам радостта си от добрата дума."

"Не съм плейбой, макар че и така ме наричаха. Аз просто харесвам и обичам жените."

"Понякога нарочно дразня тези, които ме предизвикват. Правя го майсторски, все пак съм добър актьор."

"Никога не съм живял с мисълта, че света е мой."

Четете още: Да бъдеш "мъжът на Моника Белучи"