Георги Парцалев е име, което само при споменаването му извиква у теб искрен смях и възхита.

Най-големият самороден талант в българското кино и театър се ражда на 16 юни, през далечната 1925 г., в град Левски. Завършва гимназията в Плевен, след което започва да учи медицина в Софийския университет. Следва в продължение на 5 години. Професия, отдадена на хора, също като актьорската. Призванието му обаче е друго.

През 1956 г. младият студент започва работа в Сатиричния театър, а талантът му веднага е забелязан и високо оценен. Не след дълго, през 1958 г., идва и първата му роля в киното с филма „Любимец 13“. Парцалев умира на 31-ви октомври, 1989 г.

Всяко едно негово превъплъщение превърна ленти като „Привързаният балон” (1967), „Кит” (1970), „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптра далекогледство” (1976), „13-ата годеница на принца” (1987) в емблематични заглавия, сияещи като бисери в съкровищницата на българското кино. А него самия – в легенда на българската комедия!

Приеман основно като комедиен актьор, той има една дълбоко скрита тайна, която приятелите и колегите му споделят за него. Че въпреки хилядите усмивки пред зрителите, в живота Георги Парцалев е самотен и тъжен човек. Тъжният клоун – така актьорът често нарича сам себе си. Така започват да го наричат и всички край него.

Той така и никога не се жени. Няма деца. Дори собствен дом няма. Въпреки славата, Парцалев живее на квартира до самия край на живота си.

Приживе той не спира да се шегува еднакво добре както с живота, така и със смъртта. Това твърди един от най-близките му приятели Звезделин Минков, автор на книгата „Малки спомени за големия Парцалев“:

„Той казваше така: „Аз съм на 64, Мама Веса е на 89, баща ми Иван е на 91. Бе с една дума, сутрин кат се събудим кой пръв ши пукни.“

Тъжният клоун се преселва в другото измерение, отнасяйки със себе си множество награди, но най-вече – любовта на поколения българи.

Големият Георги Парцалев си отива на 64-годишна възраст на 31 октомври 1989 г. от левкемия. Поднасяме ви малък откъс от неговите култови и незабравими цитати:

"Три неща за мен са най-скъпи: здравето, приятелството и любовта - защото не се купуват с пари."

"Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости."

"Чувствам се еднакво добре навсякъде. Киното създава популярност, то е една индустрия. В него сълзата може да се създаде и изкуствено. Докато в театъра за една сълза в последно действие трябва да воюваш още от първото."

"- А какво е командировка? - Когато ти плащат, е командировка, а когато ти си плащаш, е курорт." ("С деца на море")

"- Аз съм най-хубав, аз съм най-снажен, аз съм и бел, а че и румен." ("Зех тъ Радке, зех тъ")

"- Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият." ("С деца на море")

"- Чакате ли тъмносини запорожци? - Пепитени чакаме." ("Два диоптъра далекогледство")

"- Абе, бай Иване, каде е чепа, бай, Иванееееее…" ("Тримата от запаса")

"- Няма да е делфин това. Любов ще е." ("С деца на море")

"Смехът облагородява човека. Прави го по-възвишен, по-мъдър."