Харуки Мураками е творец, който не можем да подминем просто ей така. Особено на днешния ден – точно 74 години след появата му на белия свят. Японският писател, който грабна сърцата на милиони читатели по света с проникновените си послания от знаковите си книги, сред които „Норвежка гора“, „Спутник, моя любов“, „Хроника на птицата с пружина“, „Кафка на плажа“ и много други, неслучайно е определен от критиците като един от най-големите съвременни романисти.

"Докато работя, обикновено слушам класическа музика. Мога да свиря на пиано, обичам джаза. Създаването на романи е като свиренето на някакъв инструмент. Написването на изречение следва същия ритъм, какъвто има и музикалната творба. Не можеш да напишеш следващо, ако то не е свързано с целия ритъм на творбата“, споделя Мураками в едно от своите интервюта пред медиите.

Понякога тъжен, друг път забавен, често пъти откровен, но нерядко и загадъчен, винаги мъдър и човечен – такъв е Харуки Мураками. Такива са и мислите му, облечени в думи – зареждащи, проницателни, истински.

По повод рождения ден на големия японски писател ви предлагаме 30 вдъхновяващи цитата от неговите великолепни романи:

1. "Знанията и уменията, които ти втълпяват в училище, надали ще са ти особено полезни в живота, бъди сигурен. Няма какво да се заблуждаваме, общо взето, (учителите) са сбирщина от идиоти и несретници. ... постарай се да запомняш всичко, което обясняват. Мозъкът ти трябва да поема знанията като попивателна хартия. По-късно ще решиш какво ти е необходимо за живота и от какво да се освободиш." - "Кафка на плажа"

2. "Не мога да понасям кухите хора. Не мога да ги търпя и когато ми се изправят пред очите, съм в състояние да изрека неща, за които после да съжалявам." - "Кафка на плажа"

3. "По всяка вероятност то е плод на моето въображение, една илюзия, а колкото повече разсъждаваш за илюзиите, толкова повече те се множат и добиват отчетливи форми. И престават да бъдат илюзии." - "Кафка на плажа"

4. "Може би всичко това ми се е присънило", помислих си. Стоях дълго там, загледан в надвисналата над града дъждовна завеса. Сякаш отново се бях върнал в детството си, отново бях станал дванайсетгодишно момче, което часове наред гледа дъжда.
Гледаш, не мислиш за нищо и чувстваш как тялото ти постепенно се размеква, и ти се струва, че се отърсваш от действителността. Дъждът има особена хипнотична сила." - "На юг от границата, на запад от слънцето"

5. "Гледа към фотоапарата широко усмихната. Все същата прекрасна усмивка - макар и не така самоуверена и естествена като на възрастната Шимамото. А тази неувереност и неопределеност бяха особено затрогващи. Самотните нещастни момичета не се усмихват така." - "На юг от границата, на запад от слънцето"

6. "Нашата памет и усещанията ни са несъвършени и несигурни. Затова ние винаги разчитаме на една друга, сигурна реалност, потвърждаваща истинността на случващото се. Доколко е реално това, което считаме за реално или то е такова просто, защото така смятаме? В много случаи е невъзможно да се отговори на този въпрос. И за да представим реалността като истинска, ни е необходима друга, да я наречем гранична реалност, която се свързва с истинската." - "На юг от границата, на запад от слънцето"

7. "Веднъж започнех ли една книга, не можех да я оставя - беше като пристрастяване. Четях докато ядях, във влака, в леглото до късно през нощта, в училище, където криех книгата, така че да мога да чета по време на час. Нямах почти никакво желание да говоря с никого за това, което научавах от книгите и музиката. Чувствах се щастлив, че съм просто аз и никой друг." - "На юг от границата, на запад от слънцето."

8. "- Кои автори харесваш? – попитах, като говорех с почтителен тон с този, две години по-възрастен от мен човек.
- Балзак, Данте, Джоузеф Конрад, Дикенс – отвърна той без колебание.
- Не съвсем модерни.
- Тъкмо затова ги чета. Ако четеш само книгите, които всички четат, можеш да мислиш само за онова, което всички мислят." - "Норвежка гора"

9. "Единственото, което се променяше, беше книгата. Тя четеше ту Мики Спилейн, ту Кензабуро Ое, ту Алън Гинсбърг. Все едно какво, само да е книга. Студентите, които влизаха и излизаха от кафенето, й даваха за малко книги, които тя изчиташе от кора до кора.
Изгълтваше ги като пуканки. В ония времена хората с лекота си преотстъпваха за малко книгите и тя не страдаше от липса на четиво." - "Преследване на дива овца"

10. "Като цяло хората, които умеят да пишат писма, не изпитват нужда да го правят. Имат предостатъчно живот, който да живеят в собствения си контекст. Това разбира се е само мое мнение. Може би е невъзможно да живееш в някакъв контекст." - "Преследване на дива овца"

11. „Споделяйте вашите чувства. Много по-лошо е да ги потиснете. Ще се натрупат във вас и ще стават все по-тежки. Накрая ще умрете.“

12. „Спомените ни сгряват отвътре. Но също ни причиняват и силна болка.“

13. „Когато дълго време се вглеждате в морето, започват да ви липсват хората. Когато гледате хората, започва да ви липсва морето.“

14. „Когато всеки човек повярва в щастливия край, светът не би имал от какво да се страхува.“

15. „Всеки, който се влюбва, търси липсващите парчета от себе си.“

16. „Свят без любов е като вятъра зад затворен прозорец. Не можеш нито да го докоснеш, нито да вдишаш.“

17. „Няма погрешно мнение. Има мнение, което не съвпада с вашето. Това е всичко.“

18. "Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор."

19. "Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно затова е самата буря."

20. "Искам да ме помниш. Тогава дори всички да ме забравят, ще ми е все едно." - "Кафка на плажа"

Четете още: Петя Дубарова: Българската поетеса, в която живееше цялото небе