Не карайте детето си да бъде удобно! Едно удобно дете никога няма да преуспее. Ето защо:

- Викали сте ме? – майката сяда срещу директорката и внимателно я гледа.

- Да, разбира се! Вие ли сте майката на Иван? Трябва да говоря сериозно с вас.

- Слушам ви внимателно. – майката се усмихва приветливо и гледа директорката, облечена със сив пуловер, явно не нов, но до болка спретнат.

- Разбирате ли, аз дори не знам как да ви го кажа. Иван е продавал в училището скокльовци на другите деца! Учителите са го видели, казаха ми. Аз извиках Мими в кабинета си, тя каза, че наистина е купила от него скокльо! И другите деца също. – директорката прави театрална пауза и гледа очаквателно майката.

Майката, продължавайки да се усмихва приветливо, повдига леко дясната си вежда.

- И?

- В какъв смисъл „и“? – директорката явно е очаквала по-различна реакция.

- И какво от това? Продавал е скокльовци. Това са скачащи топчета, нали? Разбрах. Но защо ме повикахте?

- Че как защо? Именно за това ви извиках. В училище, в междучасията…

- Значи не е било в час?

- Ъъъ… - този въпрос явно обърква директорката. – Не. Но какво общо има това? Той! Е продавал! Играчки! В училището!

Майката надига и втората си вежда.

- Да се е държал лошо? Да са се оплаквали учителите от него? Да е изкарвал двойки? Да се е сбил с някого? Да е откраднал нещо? Или пък да е излъгал някой купувач и да не му е дал купеното топче?

Директорката застива за няколко секунди с отворена уста, преди да продължи.

- Не, но…

- Значи в свободното си време, в междучасието, той е проявявал самостоятелност и е реализирал свой малък бизнес-план, без от това да страда ученето или поведението му?

- Вие сериозно ли говорите?

- Напълно. Опитвам се да разбера каква е причината да си взема днес почивен ден, за да дойда при вас.

- Но нали ви казах! – директорката явно започва да се изнервя.

- Извинете, сигурно не съм чела достатъчно внимателно правилника за поведение в училище. Не си спомням там да е имало забрана за продажба на топчета в междучасията.

- Не разбирате ли? В училище нищо не може да се продава!

- Така ли? В училищния стол кифлите безплатно ли ги раздават?

- Какво общо имат кифлите?

- Вие казахте, че в училище нищо не може да се продава. Но аз, неизвестно защо, всеки ден давам на детето пари за закуски.

- Вие шегувате ли се? Той е продавал в училище играчки на други ученици! Това тук е училище, а не пазар! – започва да побеснява директорката.

- Извинете, но какво по-точно искате от мен? Ако във вашия правилник пише, че продажбите са забранени, просто покажете въпросната забрана на Иван. Той много държи законите да се спазват.

- А вие не искате ли да му въздействате по някакъв начин?

- Да му въздействам ли? – майката се замисля за малко. – Май да. Той е разработил собствен малък бизнес-план, определил е какво търсят потенциалните му купувачи, намерил е някъде място, откъдето да зарежда стока, изчислил е възможните печалби. И всичко това без моя помощ. Абсолютно самостоятелно. Да, мисля, че трябва да го поощря. Според вас достатъчно ли ще е да го заведа в Музейко през уикенда? А, да, и ще ви помоля занапред да решаваме тези въпроси по телефона. Аз имам работа, а времето е пари.

Виждате типичен сблъсък между две реалности – училищната и „възрастната“, съвременната и „от прехода“, послушната и самостоятелната, обичайната и креативната. Неизвестно защо много родители искат невъзможното – искат до 18-ата си годишнина детето им да бъде изключително послушно, инертно, тихо (и нямо, ако може), да е отличник, а после изведнъж да се превърне в преуспял самоуверен бизнесмен.

И много се изненадват, че хем са го „вкарали“ в университет детенцето, хем са му купили апартамент, хем са го уредили на работа, а нищо не се променя. Синчето им си седи като офисен планктон от сутрин до вечер, всеки петък вечер пие бира и прекарва уикендите си пред компютъра. При това иска и пари от мама и тати. А той е вече почти на 25 години… Къде сбъркахме? Уж всичко правихме за него.

И не си спомнят, че когато синът им е бил в пети клас е искал да се запише на карате, но не са го пуснали (Опасен спорт). В осми клас насила са го пратили на авиомоделиране (Каква литература? Това не е курс за момчета!). В девети клас са го прехвърлили в английска гимназия (Голяма работа, ще си намери нови приятели!). А в единадесети клас са му забранили да излиза с първокурсничка (Ще има още десетки гаджета). Не са му позволили да следва журналистика (Какво, журналистика ли?!). Записали са го платено да следва икономика (Нищо че не му се удава математиката, ще се научи). Уредили са го на работа във фирмата на чичо Кольо (Къде ще си намери сам работа в тези тежки времена?).

Пък сега са изненадани. Ето, синът на съседката като дете беше същинска напаст! Вечно беше с ожулени колене, в училище всяка година сменяше хобито и спорта, никъде не го свърташе задълго. Записа да учи политология. Година по-късно заряза следването. После работеше, от 18-годишен някъде. Чак на 20 се записа да следва задочно. А сега има своя фирма, кола, красива жена, скоро и деца ще има. С жена му карат колела, всеки уикенд ходят някъде, комшийката показа снимки. Как стана така?

Разбира се представените ситуации са преувеличени. Но общата тенденция е такава. Ако не оставяте детето да проявява инициатива на три годинки, а на десет му забранявате всичко наред, то на 20 синът ви няма изведнъж да стане самостоятелен и уверен в силите си. Той ще бъде „много удобен“ за родителите си, няма да си къса дрехите, няма да си жули коленете и да спори с учителите, отстоявайки мнението си.

Той ще бъде послушен и много приличен. Само че родителите трябва да се замислят какъв човек искат да отгледат. Удобен като малък или преуспял като голям? Когато детето се хвърля от едно увлечение към друго, търсейки себе си, толкова ни се иска да му се сопнем и да го накараме да продължи да ходи на омразните му уроци по пиано. Само че накрая може да получим човек, който не просто няма собствени интереси, но и от душа и сърце мрази музиката.

Не карайте детето да бъде удобно! Детето е човек като вас, просто по-малък. Има право на глас, има право да носи отговорност за решенията си. Само така ще израсне отговорен възрастен, а не инфантилно мамино синче. Ако вие взимате всички решения вместо него, без да се съветвате с него, ще улесните много живота си сега, но ще си го усложните ужасно в бъдеще. Както своя живот, така и живота на детето ви.