Още помня вълнението, радостта, вдъхновението, възторга. Онзи вихър от емоции, с които посрещнах на бял свят най-голямото щастие в живота ми – моя син. Оттогава досега неусетно изминаха... седем години. Изневиделица. Внезапно. Като миг.

Как мога да забравя дните, в които сънят беше най-важен, а големият биберон почти не слизаше от устата му; часовете, в които щъкащият наоколо братовчед, като малко по-зрял, дружески го успокояваше; суетенето около приготвянето на първото тиквено пюре; първата усмивка, първите срички, първата крачка. Първото бяло връхче на новото зъбче! Толкова много първи неща! И първият ден в детската градина! И сълзите, и уплахата, и учудения поглед, питащ „Къде ме оставяш, мамо?“ Изобщо, всички онези малки големи неща, които се случиха през всички онези препускащи през времето месеци и години. Онези краткотрайни мигове и безценни спомени, които никога не се забравят. "Скъпоценните камъчета", ежедневно съграждащи мозайката на щастието.

Ето ни и сега... седем години по-късно, в центъра на училищния площад, случайно озовали се непосредствено под българския флаг. От звукоуредбата насреща ми кънти химнът на България, а няколко крачки от мен, изправен до другарчетата и първата си класна, се е изпъчил той - щастливият първолак. Готов за кой ли път да посрещне поредното предизвикателство - първи клас.

Като всяко начало, и това, разбира се, е изпълнено с любопитство, ентусиазъм и нетърпеливо очакване да се сбъднат великите родителски обещания за прекрасните идващи дни на нови срещи и знания, за нови запознанства и забавления в училище. Или поне се надявам да е така, макар и от опит да знам, че разочарования и забележки от страна на начинаещия ученик все пак ще има.

И както сами може да се досетите, опасенията ми се оправдаха. Не по-малко обаче се оказаха и някои други детайли от училищното ежедневие, които заслужено получиха от рицаря на сърцето ми висока оценка и възторжени аплаузи. И негативите, и позитивите ви поднасям така, както самият той би ви ги описал с неговия първокласен весел нрав и неподправено тънко чувство за хумор:

Първо: Ставането рано сутрин! Може ли човек да бъде в хубаво настроение и с песен на уста да посреща изпитанията на новия ден, след като още в ранни доби се налага да стигне и да седне полузаспал на тоалетната чиния. Само фактът, че ще има час по физкултура и златната възможност да порита със съучениците си в училищния двор, може да го вдигне от сладката утринна дрямка.

Второ: Супата! Едва ли ще се намери малчуган, който да е бил "възхитен и очарован" от ежедневната супа, поднасяна точно в определен час и минута в детската градина, а сега и... в училище. Е, явно от прословутото кулинарно творение лесно отърване няма.

Трето: Как се пишат чертички и колко сезона имало в годината? Стига бе! Аз де не съм вчерашен? Това, което и до днес не мога да проумея, е твърдението какви факирски умения имали учителките, че, видиш ли, можели да научат човек да си казва името, годинките, да яде с лъжица и вилица, да казва на уше кога му се пишка и кога – другото, да различава деня от вечерта, да знае, че слънцето не изгрява през нощта. Аз да не съм паднал от звездите? Всъщност, може и така да е, и какво от това? Че, видиш ли, слънцето изгрявало от изток, а залязвало на запад - все неща, които, между нас казано, отдавна си ги знам и мога. А ако питате мен, знам и много други, но на тях им викат бели, пакости, безобразия и тем подобни.

Четвърто: Хип-хип, ура! Наред с негативите обаче, редно е да отбележим и позитивите! Пустият му следобеден сън вече го няма! Още помня чувството в мен, което пробуждаше онази ужасна фраза: "А сега всички да си умият ръцете, да си облекат пижамите и да лягат", докато навън, през прозореца, слънцето настойчиво те кани на игра. Е, слава на този, който е измислил училището, защото тук подобни житейски несгоди са заличени от лицето на земята!

Пето: Нови приятели! Ей това ми е любимата точка от параграфа. А и аз, като доста общителна натура съм особено доволен от тази полезна придобивка – запознаваш се с много и различни хора. Хубавото в случая е, че повечето са на твоя акъл. Тези, които могат да броят повече от 10, знаят, че 22-ма души в една стая си е голям екип, да не кажа тълпа. Но пък е по-добре, отколкото 35, както беше в детската градина.

Шесто: Тежка е ученическата раница! Колкото до глобалния въпрос за теглото на нашите раници, независимо от шумните медийни кампании, от невероятно многото идеи, насочени към неговото намаляване, независимо от участието на министри, премиери, специалисти и т.н., от собствен опит мога да заявя, че теглото не спада. Явно трябва да се мисли по-задълбочено за преодоляване на пустата му гравитация. Предполагам, че както огънят и колелото отдавна са измислени, и за нашия проблем вече хората по света дори са забравили как е решен. Просто трябва да го вземем, купим или откраднем и да го приложим. И все пак, колкото и въпросът за теглото на раниците и учебниците да не е маловажен, той е нещо като слона, направен от муха.

Седмо: Има доста по-важни и болезнено актуални проблеми, които трябва да се решават незабавно! Особено належащ е проблемът за насилието в училищата. Проблем, изискващ на всяка цена присъствието на повече психолози и медицински персонал в училищата. Друг спешен проблем - повишаване качеството на знанията – броят на неграмотните все повече расте. И може би тук е мястото да кажа, че не количеството определя качеството. Неотложно е и постигането на тотална промяна в отношението ученици – учители. Участието на родителите в живота на децата също е от голямо значение.

Осмо: Направи това – направи онова! Не знам защо всички големи говорят колко е хубаво, че ще се науча на режим, на ред и дисциплина, на събиране и изваждане. Току-виж един ден съм станал знаменит столичен професор. Ето тук вече ми идва малко повече! Защото аз си знам едно – каквото и да върши човек, трябва да има мотивация, а действията – смисъл и цел – засега това ми е достатъчно. Тъй че – дисциплина и ред – по-нататък, а режим – само ако е необходим за здравето!

Все пак, под сурдинка, обещах на мама и тате, че ще уча. Хубавото е, че и аз се връзвам на подобни сутрешни обещания от страна на нашите и спазвам съвестно режима: прилежно изпълнение на задачите в часовете по български език, математика, околен свят, музика и т.н., хапване и игра в голямото междучасие. Това, последното, безспорно е любимата ми част от училищните ми приключения, така де, да не кажа задължения! ;)

Четете още: Уникална колекция от 20 безсмъртни ученически бисера!