На 9 февруари 1983 г. в парижкия клуб „Мулен Руж“ студенти си правили купон, а на сцената вървял конкурс за красота. По време на представянето си манекенка на име Мона се съблякла почти гола. Администрацията на клуба извикала полиция, служителите на реда арестували Мона, а студентите се разбунтували. В крайна сметка скандалът отшумял, но публичното разсъбличане с музикален съпровод – не. Така се зародил стриптийзът.

Представяме ви няколко интересни факта за стриптийза, а после и топ 5 на най-известните филми по темата.

В Тайван имало традиция стриптизьорки да се канят на… погребения. Този оригинален обичай възникнал в средата на гангстерите, а после плъзнал и сред простите граждани. В средата на 80-те години властите забранили със закон „погребалния стриптийз“, но в някои провинциални градчета традицията все още се практикува периодично.

В Германия има нещо като анти-стриптийз – дами, задължително на напреднала възраст, бавно и по възможност красиво се обличат с музикален съпровод.

Една от страните, в които стриптийзът е противозаконен, е Исландия.

Най-много стриптийз-клубове има в Холандия. Само в Амстердам са над 200, като тук можете да намерите шоупрограма за всеки вкус – стриптийз, изигран от джуджета, пълни момичета, възрастни жени и т.н.

Във Великобритания 25 % от стриптизьорките имат научна степен. Учени от престижен университет установили, че по този начин момичетата изкарват пари, за да си платят образованието.

Най-големият стриптийз-клуб се намира в Лас Вегас. Нарича се „Сапфир“ и там едновременно работят 400 танцьорки. Заведението е оценено на стойност 80 млн. долара – именно толкова платил през 2006 г. новият му собственик.

Американците посещават стриптийз-клубове (каквито в САЩ има над 5000) по-често, отколкото други развлекателни заведения като театри, киносалони и др.

Операцията за увеличаване на гърдите струва на стриптизьорките значително по-евтино, отколкото на останалите жени, защото сумата не се облага с данък. Смята се, че стриптизьорките имат нужда от тази процедура, за да работят.

Средната възраст на американската стриптизьорка е 24 години, а средният ѝ доход – 122 хил. долара годишно. Не е зле.

Германката Карен Везерби в продължение на 5 години следила как влияе стриптийзът на мъжкото здраве. Тя проучила състоянието на 200 мъже, част от които редовно гледали стриптийз, докато други изобщо не посещавали подобни клубове. След време се установило, че любителите на стриптийза имали по-малко здравословни проблеми от онези, които пренебрегвали това изкуство.

Топ 5 филми за стриптийза

„Стриптизьорки“, 1995 г.

Това е един наистина велик филм, който веднага след премиерата си беше удавен в океан от подигравки и язвителни критики, а по-късно беше определен като „умна и безжалостна сатира“. След „Първичен инстинкт“ това е втората съвместна картина на двама изключителни творци – сценариста Джо Естерхас и режисьора Пол Верховен. Двамата са основоположници на еротичния трилър и като цяло еротиката по върховете на Холивуд. Естерхас и Верховен показват стриптийза като свят на лъскави мутанти. Впрочем, най-добре ще е да го видите сами. Най-важното е да имате търпение за началото. Изпълнителят на една от ролите Кайл Маклоклан (агент Купър от „Туин Пийкс“ и асексуалният партньор на Шарлът от „Сексът и градът“) споделя, че когато започнал да гледа „Стриптизьорки“, бил поразен от това колко ужасен филм се бил получил. 17 години по-късно променил мнението си, но все пак не забравяйте, че този шедьовър фигурира и в класациите за най-лоши филми в историята. Със сигурност обаче ще оплакнете око с Елизабет Бъркли в главната роля, която се разсъблича убедително и се движи грациозно (може би защото от малка е учила балет). Филмът е съсипал кариерата ѝ, което е почти престъпно, защото тя е прекрасна актриса. Дали Шарлиз Терон съжалява, че не е била одобрена на кастинга за тази роля?

„Стриптийз“, 1996 г.

Излезлият година по-късно от „Стриптизьорки“ филм вдигна доста шум заради участието на Деми Мур в главната роля, заради огромния ѝ хонорар и историите за това как актрисата е обикаляла стриптийз-клубове, за да натрупа опит. При това обаче продукцията си беше рискована – след провала на „Стриптизьорки“ можеше да се очаква нов крах. Във финансово отношение филмът прескочи трапа – не събра огромни печалби, но не беше и на загуба. Отзивите на критиците обаче бяха постни и безинтересни. След скандала покрай „Стриптизьорки“ на Верховен авторите на „Стриптийз“ били разочаровани от това равнодушие, което обаче е оправдано – филмът е достатъчно посредствен и го спасяват единствено стриптийз-сцените в изпълнение на Деми Мур и невероятният персонаж на Бърт Рейнолдс.

„Време за мъже“, 1997 г.

Скромният британски филм за обикновени безработни мъже, събрали се от отчаяние в стриптийз-група, стана истински международен хит и изплати 3.5-милионния си бюджет на цели 7000 %! С четири номинации за „Оскар“ и изкупуване на авторските права за създаване на бродуейски мюзикъл, „Време за мъже“ отбеляза страхотен успех. Най-облагодетелстван от това бил сценаристът Саймън Бофой – след този блестящ дебют той започнал да работи с режисьора Дани Бойл, за когото написал сценариите на „127 часа“ и „Беднякът милионер“, а после и на хитовете „Игрите на глада“ и „Еверест“.

„Мулен Руж“, 2001 г.

Австралиецът Баз Лурман след „Ромео + Жулиета“ продължил своите пътешествия във времето - този път с Париж от края на XIX век. Веселие, ярък колорит, шумотевица, куртизанката Сатин и бедният писател Кристиан – „Мулен Руж“ като много от филмите на Лурман може да ни заслепи и оглуши, да предизвика главоболие и раздразнение. Въпреки това обаче представлява поразително зрелище, отчасти заради прекрасните полуголи красавици на сцената. Днешно време това, което правят танцьорките в „Мулен Руж“, трудно може да се нарече стриптийз, но това не бива да ви смущава.

„Професия: Стриптизьор“, 2012 г.

Ето този филм за стриптийз е допаднал еднакво и на кинопубликата, и на телевизионните зрители. Първите гласували за него с парите си, а вторите с възторжените си отзиви. Кой би си помислил, че ежедневието на момчета, които си свалят панталоните срещу пари, може да заинтригува зрителите и от мъжки пол?! За Чанинг Тейтъм „Професия: Стриптизьор“ е като прощаване с миналото, защото той на 19 години наистина е работил на еротичната танцова сцена. Спомените му изградили скелета на сценария на този успешен филм. Това е абсолютно личен проект на Тейтъм, заснет изцяло на негови разноски. Компания му правят и други хубавци като Мат Боумър, Матю Макконъхи, Алекс Петифър и Джо Манганиело, така че по-впечатлителните зрителки може да изгубят ума и дума. През 2015 г. излезе и продължение на филма – отново заснето от оператора Стивън Содърбърг, който превръща в злато всичко, до което се докосне.

Четете още: Най-известните проститутки на всички времена