Актьорите Чадуик Боузман и Майкъл Б. Джордан заслужено спечелиха висока оценка за ролите си във филма на Марвел „Черната пантера“, който според много критици има всички основания и признаци да грабне награда на тазгодишната церемония по връчването на „Оскар“-ите.

Кинолентата е забележителна в много отношения, но особено впечатление прави атрактивното присъствие на жените-воини и техните изумителни доспехи – дело на Рут Картър. Нейните костюми в този завладяващ филм са истински образец за перфектно съчетание между традициите на Африка и технологиите на бъдещето. Страховитата и могъща визия на тези бойни жени и тяхната предводителка – Дора Миладж, до голяма степен осигуряват „моралния компас“ на филма.

Още по-впечатлени обаче ще останете, след като ви разкрием факта, че вдъхновението за осанката и поведението на тези харизматични дами идва от древните традиции, които африканските народи все още пазят живи.

Фльор Макдоналд е американски репортер на „Би Би Си“, която се среща лично с потомките на най-могъщата африканска кралица, послужила за прототип на образа на Накиа, изигран безупречно от талантливата млада актриса Лупита Нионго в "Черната пантера".

„Тя е нашият крал. Тя е нашият Бог. Ще умрем за нея – разказва Рубинел на Фльор, подбирайки внимателно думите си. 24-годишната жена говори за своята баба, лежаща на легло близо до нея", започва разказа си Макдоналд. "Намираме се в една от стаите в къща в Абомей – бивша столица на кралството Дахомей, сега процъфтяващ град в южната част на Бенин (държава в Западна Африка). Главата на възрастната жена е украсена с корона.

Бях удостоена с честта да се срещна с най-висшестоящите кралски особи – потомки на кралица Хангбе, която според местната легенда е основател на амазонките – елитна група от жени-воини. Според местните вярвания възрастната дама е живото превъплъщение на древната кралица. Рубинел и още три амазонки седят до нея. Стаята изглежда скромно с разположената в нея ракитена масичка и няколкото столове, пръснати около нея. В ъгъла се мъдри старомоден телевизор, поставен върху импровизиран шкаф за напитки.

След като ми подсказва, че трябва да се поклоня пред кралицата и да изпия церемониална глътка вода, Рубинел и баба ѝ ми разкриват загадъчната история на своите предци:

Дахомейските амазонки са войници на фронтовата линия в армията на Кралство Дахомей, западноафриканска империя, която е съществувала от 1625 до 1894 г. Дали като покорителки на съседни племена, или като съпротива на европейските сили, амазонките винаги са били известни със своето безстрашие. В една от последните битки срещу французите през 1892 г., преди царството да стане френска колония, се смята, че само 17 от 434 амазонки са се завърнали живи.

Според легендата, Хангбе поела трона в началото на 18-и век след внезапната смърт на брат си близнак Акаба. След кратко царуване тя била насилствено свалена от алчния за власт по-млад брат Аджая, който заличил всички следи от царуването на великата Хангбе. Той вярвал, че тронът трябвало да принадлежи единствено на мъже.

В прашен музей, който се намира в стените на Кралските дворци в Абомей, са изложени бронзови скиптъри, принадлежали на монарсите по реда на тяхното управление. За жалост, днес няма никакъв знак, че някой от тях е принадлежал на Хангбе, а някои историци се съмняват дали изобщо тя е съществувала.

И все пак нейното наследство като по чудо продължава да живее чрез нейните могъщи войници. Някои източници описват амазонките като ловци на слонове, но по-широко разпространената теория е, че те служели като кралски телохранители на Хангбе и кралете, които дошли след нея.

Крал Гезо, който управлявал Дахомей от 1818 до 1858 г., официално включил амазонките в армията. Това отчасти било практическо решение, тъй като работната ръка ставала все по-оскъдна, поради нарастващата търговия с роби от Европа.

Признаването на амазонките като официални войници на Дахомей укрепило вярата в дуалността (според която произходът на света е свързан с две начала - мъжко и женско), която вече била вградена в обществото чрез религията на Водун. Последната по-късно поставила началото на известната вуду магия, пренесена в днешна Куба заедно с превозваните в миналото роби. Думата Вуду произхожда от "воду", което означава "дух" или "божество" в превод от езика Фон, едно от наречията Догони, където именно се намира дома на вуду божествата - Лоа.

Тук може би е моментът да споменем, че племето Догони, от което е и произходът на кралица Хангбе, според легендите произлиза от хора, дошли от съзвездието Сириус.

Догоните описвали Вселената като "безкрайна, но измерима", и пълна с много звездни системи, включително и Слънчевата.

Сред догонските вярвания имало и такива, според които по-голямата част от Вселената е част от "външната" звездна система, докато по-близо до Земята е "вътрешната" звездна система. Звездите във "вътрешната" система включвали такива, които оказвали ефект върху живота на Земята и играели важна роля в човешката история, включващи не само Сириус, но също и Орион, Плеяди и други.

Една етническа група, живееща близо до догоните – Бозо – също имала подобна митология, включваща Сириус на небето, към който се обръщали с "Окото звезда".

Немалко европейски търговци на роби, мисионери и колонизатори описват на хартия срещите си с безстрашните жени по тези земи.

Един от тях е Робърт Темпъл. В своята книга от 1975 г. той отделя специално внимание на догоните в подкрепа на своята теория за палеоконтакта. Темпъл твърди, че при интервюто си с догоните е открил, че племето разполага с информация за Сириус и неговата звезда-спътник - Сириус B, която също вземала участие в ритуалите им. Тъй като Сириус B е невидима без телескоп, а догоните не са имали телескопи и не са били технологично напреднали, Темпъл твърди, че единственият начин племето да се е сдобило с тези знания за Сириус B, е контактът с напреднала цивилизация.

Близо век преди това, през 1861 г., италианският свещеник Франческо Боргеро описва армейско учение, в което хиляди жени, високи не по-малко от 120 см въртели мечове в ръцете си като същински божества. Европейците, които посетили царството през 19-ти век, нарекли бойците на Дахомей „амазонки“, сравнявайки ги с безмилостните воини от гръцката митология. Днес историците ги наричат „мино“, което може да се преведе като „нашите майки“ на местния език. Въпреки това, Леонард Уайчекон, който е роден в Бенин, и сега е професор по политика в Принстънския университет и основател на Африканската школа по икономика в Котону, Бенин, твърди, че съвременният термин не отразява точно ролята на воините в обществото на Дахомей. „Мино“ означава вещица - пояснява той.

Днес ролята на кралица Хангбе и нейните амазонки е предимно церемониална - тя ръководи религиозните ритуали, които се провеждат в храма близо до дома си.

Когато поисках да направя снимки на кралицата, Пиерет, друга амазонка скочи пред нея и мълниеносно опъна огромен лилав чадър, така че да не мога да фотографирам господарката ѝ веднага. След моята молба обаче, тя постави чадъра над главата ѝ, за да мога да направя снимката, докато тя се намира под защитата на "магическия" чадър.

Същият изглеждаше сравнително простичък, въпреки че през 18-и и 19-и век чадърите на кралиците често били украсявани с кости от победените врагове.

Когато понечих да си тръгвам от дома на Хангбе и нейните верни "стражи", Рубинел се изправи, за да се ръкува с мен. Бях изумена от извисилата се над мен фигура, която ме гледаше с дълбокия си изпитателен поглед.

Не можех да откъсна очи от нейните – сякаш пред мен стоеше изваяна до съвършенство статуя на истинска амазонка", завършва разказа си Фльор Макдоналд.

Четете още: Магическата красота и достойнство на африканските жени (СНИМКИ)