Макар че няма официални проучвания, смята се, че между 30% и 40% от военните в Кюрдистан са жени.
След избухването на войната в Сирия през 2011 г. намиращата се през това време в Берлин Соня Хамад, по професия фотограф, случайно попада на много снимки, на които са изобразени кюрдски жени - бойци.
"Изображенията бяха силно въздействащи. Жените изглеждаха по същия начин, както и мъжете – с оръжие в ръце, сурови лица и хладнокръвен поглед, зад който по нищо не личеше какво чувстват тези жени", споделя Соня пред Си Ен Ен.
Соня Хамад е дъщеря на кюрди йезиди, родена е в Дамаск, Сирия, през 1986 г. Тя е на 3 години, когато семейството ѝ се мести да живее в малък град в северната част на Рейн-Вестфалия - една от шестнадесетте федерални провинции на Германия.
От дистанцията на вече пораснала и зряла жена Хамад се опитва да говори открито за своя произход с приятели, като подчертава, че ѝ е по-лесно да разказва за родината си не вербално, а визуално – с помощта на фотографията.
В периода между март 2015 г. и декември 2016 г. Хамад пътува три пъти до Иракски Кюрдистан (етно-географска област, исторически населявана от кюрдите, намираща се в Югозападна Мала Азия) и контролирания от кюрдите регион Рожава в Северна Сирия, за да се срещне лично и да запечата върху фотографската си лента лицата на жените, скрити зад хладнокръвната маска на въоръжената амазонка.
Лицата на жените – бойци, с които Соня се среща очи в очи, се оказват и вдъхновение за сътворяването на фотопроекта "Жени, живот, свобода".
Благодарение на снимките, които тя прави, ние имаме възможността да се докоснем отблизо до живота, мисленето и болката на тези толкова млади момичета.
Дижлин, 19 г., Ал Маликия, Рожава, Северна Сирия, и Зилан, 19 г., Синджар, Иракски Кюрдистан
Дижлин и Зилан са на 19 години, когато Хамад се среща с тях през 2015 г.
Дижлин е член на Женския отряд за отбрана, съставен единствено от жени – военни, които се сражават рамо до рамо с колегите си мъже срещу джихадистите от "Ислямска държава".
Когато Хамад се среща с нея, Дижлин вече има зад гърба си 3-годишно участие на първа фронтова линия във военните действия срещу ИДИЛ. Въпреки че е ранявана нееднократно и въпреки молбите на семейството си да се върне при тях, тя продължава да се бие.
Много от момичетата - бойци са между 12 и 19 години, когато се присъединят към редиците на отряда. Някои влизат там след съгласието на родителите си, разказва Хамад, но други – против волята им.
„Никой не иска да загуби децата си“, казва Хамад и добавя, че е изградила "дълбока и искрена връзка" с тези непокорни и борбени жените. "Ние се чувствахме като сестри", пояснява тя.
Зилан, 28 г., Синджар, Иракски Кюрдистан, и Дижин, 21 г., Синджар, Иракски Кюрдистан
В планините на Северен Ирак Хамад се среща и с членове на сдружението на Свободните женски единици - женското военно крило на Кюрдската работническа партия, оглавяваща военното участие на кюрдските жени.
28-годишната Зилан получава само шест месеца теоретично образование и един месец практическо обучение, преди да започне работа като лекар по спешност, за да се грижи за смъртоносно ранените бойци. Пред очите ѝ са загинали стотици другари. Дижин пък споделя пред Хамад, че се чувства горда от факта, че е борец за правата на жените.
Много от жените-бойци водят война не само срещу вражеската армия на ИДИЛ, но и срещу патриархата.
Кюрдските жени обикновено се женят в ранна възраст и дори ако искат да излязат на разходка, те трябва да поискат разрешение от съпруга си. Затова и се борят за равенство, като поемат традиционно мъжки роли, стремейки се по този начин да променят наложените стереотипи в обществото си. За мнозина от тях присъединяването им към полицията е първата крачка към свободата им.
Дикле 23 г., Хасаке, Рожава, Северна Сирия, и Джихан, 25 г., Кобани, Рожава, Северна Сирия
Много от бойците, с които Хамад се среща, изглеждат много по-възрастни, отколкото са в действителност. Причината за това са високите нива на стрес, на които денонощно са подложени.
„Винаги и по всяко време е извънредно положение и чувстваш страха им във всеки един миг, докато разговаряш с тях. Тези млади жени са много по-зрели от своите колеги в Европа, защото вече са изпитали толкова много на гърба си", добавя още Соня Хамад.
Идолът
Повечето жени - бойци са последователи на Абдула Йоджалан - лидерът на Кюрдската работническа партия от нейното създаване до 1999 г., когато е заловен от властите на Турция. Негови плакати са често срещано явление в Иракски Кюрдистан. Уважението на жените той печели най-вече с фразата: „Земята не може да бъде свободна, когато жените не са свободни."
Ширийн, 21 г., Хасака, Рожава, северна Сирия, и продупчен от куршумите стена на една от къщите - укрепления на жените - воини от отряда
Батальоните на Женския отряд за отбрана заемат празни къщи, изоставени от семейства, избягали от конфликта. Отрядът е на доброволчески начала и не се заплаща. Жените в него разчитат единствено на помощта и подкрепата на местните жители и военните, които често им изпращат храна и консумативи. "Местната кюрдска общност е изключително подкрепяща се", пояснява Хамад.
21-годишната Ширийн споделя на Хамад, че въпреки тежките си наранявания, иска да остане в полицията и след войната. Тя признава още, че е единствено дете и че родителите ѝ страдат много заради опасния път, който е избрала.
През януари 2015 г. бойците на Женския отряд за отбрана помагат за освобождаването на Кобани, град в северната част на Сирия, обсаден от "Ислямска държава" от септември 2014 г. Когато ИДИЛ поема контрола, повечето от 40 000 жители бягат от турската граница и голяма част от града е разрушен. През септември 2015 г., когато Соня Хамад посещава града, жителите току-що са започнали да се завръщат по домовете си.
"Чувствах се като във филм за войната... сякаш нищо не беше реално. В меката утринна слънчева светлина разрушеният град придобиваше странна красота, но трябваше да стъпвам много внимателно, за да избегна неексплодирали бомби", разказва още Соня.
През пролетта на 2015 г. кюрдските бойци помагат да се възстанови разрушения от силите на ИДИЛ град Тал Хамис в Северна Сирия. Градът е бил стратегически важен за ИДИЛ, тъй като е свързвал областите, които те контролират в Сирия и съседен Ирак.
Хамад посещава и мястото на първата фронтова линия на битката, близо до границата с Ирак, където жените - бойци са били разположени, докато защитавали града. От гледката на разрушените къщи – разбитите прозорци и пробитите от куршуми дупки на стените кръвта ѝ все още се смразява, признава Соня пред Си Ен Ен.
Повече от 10 000 кюрдски бежанци, които бягат от Турция през 90-те години, след като селата им са опожарени от правителствените сили, живеят в бежанския лагер Махмур в Северен Ирак.
След като лагерът е нападнат от ИДИЛ през 2014 г., партизанските жени-бойци се разполагат около околните хълмове, за да осигурят защита.
Въпреки че мъжете и жените се разделят в различни лагери, само докато пренощуват, те често тренират заедно и се борят рамо до рамо. Това поддържа тесни връзки на партизанската общност и насърчава чувството за равенство между тях, завършва разказа си Соня Хамад.
Четете още: "Последното момиче на света": От секс робиня на ИДИЛ до Нобел за мир