Има някои неписани правила и изпитани техники за детското възпитание, които ако приложите в действие, със сигурност ще ви помогнат в опитите да изградите у малчугана добри навици и дисциплина. Съветите са нетрадиционни и нямат нищо общо с наложените правила за възпитание, но са интересни, забавни и категорично доказали своята ефективност.

Верният помощник

Малчуганът непрекъснато се върти около вас, докато разтребвате вкъщи, готвите или се опитвате да почистите стаята. Вместо да му се карате или заплашвате, че няма да му купите от любимото лакомство например, превключете на друг режим. Приветствайте малчугана с отворени обятия и му възложете някоя от домакинските задачи, които трябва да свършите. Повярвайте, децата обичат да помагат на родителите си! Дайте му микрофибърната кърпичка и го помолете да забърше шкафчетата на холната секция. Ако пък сте запретнали ръкави в кухнята в сътворяване на поредната вкусна вечерна гозба, един малък и ентусиазиран асистент готвач винаги ще ви бъде от полза. Със сигурност идеята за оформяне на тестени кръгчета, които по-късно ще се превърнат в топли печени курабийки, ще бъде посрещната с радост и възторг от малкия кулинар.

„Не“ на забраните!

Излишно е да ви напомняме, че всяка забрана предизвиква обратен ефект. Така че, ако искате малчуганът да ви слуша, никога не използвайте фрази като: „Не прави това“, „Не яж това“ и т.н. Обикновено изрази, включващи в състава си частицата “не“, не биват посрещани с особен възторг или послушание от страна на децата. Това е една от причините да ограничите забраната до минимум, но не и напълно да я изключите от речника си. Фрази от типа „Не стъпвай на уличното платно без придружител“, „Не си играй с огъня“, „Не пресичай на червено“ трябва да са неотменна част от насоките, които да му повтаряте още преди да навърши 3 годинки.

Наказание, но не точно

Наказанието като възпитателна мярка е един от най-погрешните прийоми за дисциплиниране на децата, прилаган някога. Физическият или психически тормоз над дете е непростимо престъпление, и всеки, посегнал на дете, било то родител, или не, трябва да понесе своите последствия. Има обаче един интересен начин да го приложите, но без това да остави върху детето негативни следи върху неговата психика и емоционалност. Ако мъникът прави нещо, което на вас не ви харесва, не го наказвайте със заключване в стаята, лишаване от любимо лакомство и т.н., а... направете точно обратното. Вместо да го заплашвате, че ще го лишите во веки веков от чипс и телевизия, кажете му, че ще яде чипс и ще гледа телевизия двойно по-дълго от обичайното (без обаче да прилагате заканата си в действие, разбираемо защо). Така ще му покажете, че гледането на телевизия и хрупането на вреден чипс не са от най-хубавите забавления в живота на едно дете, след като ги използвате за наказание.

Четете още: „За“ и „против“ шамареното възпитание