Една все по-налагаща се тенденция в последно време, както по света, така и у нас, е предпочитанието на сегашните деца да останат затворени между стените на дома пред алтернативата да излязат навън.

Ясна е и причината, която възпира желанието им за игри и срещи с приятели и връстници – компютърните игри. На нас, децата на 80-те и 90-те години, които с носталгия обичаме да си спомняме за своето детство, изпълнено с безгрижни лета и лудешки емоции, безспорно това явление звучи доста налудничаво и... тъжно.

Няма да влизаме в подробности как страстта към технологиите се отразява върху психиката и физическото развитие на подрастващото поколение, но безспорно е едно – негативните последствия от прекалената ангажираност на децата с игрите пред телевизионния или компютърния монитор вече са факт – пристрастеност, асоциализиране, затлъстяване, тревожност, слаб успех в училище, депресия и други психични проблеми.

От друга страна – задружните игри навън, са най-важният фактор за формирането на интелигентни, креативни, наблюдателни, дейни и пълноценни личности. А психолозите са категорични, че тяхната липса създава зависими, тревожни и неуверени хора.

В онези времена от края на миналия век, ние, децата, получавахме два вида образование – първото – училищно, второто ни го даваха игрите навън. След училище бяхме свободни да играем с часове. Същото правехме и през летните, зимните и пролетни ваканции. Не се впускахме със светлинна скорост към дома, за да се „забием” в измислената реалност на виртуалния свят, не забивахме нос в телефоните си, за да споделим последната клюка от училище. Четяхме книги, пазехме се от „народната топка“, скачахме на ластик...

Сега, като ви разказваме тази неща, не искаме да звучим като врагове на новите технологии. Както всяко едно ново изобретение на човешкия ум, така и те си имат своите позитиви. И ние с две ръце ги приветстваме. Стига употребата им да е в границите на допустимото!

Детското съзнание английският виден философ Джон Лок сравнява с tabula rasa (в превод от лат. „бяла дъска“), върху която каквото напишеш, това ще бъде запомнено. Ето защо е важно да предпазим оптимално мъниците от обсебващото влияние на технологиите. Влияние, което може да бъде толкова по-пагубно, колкото ние, родителите, му позволим. Как да се случи това:

Не затрупвайте детето с технологии

Повечето родители са сигурни, че телефонът, телевизорът или компютърът са идеалният начин да заемат вниманието на детето си, докато те си свърша спокойно работата. Затова са и по-склонни да го затрупват с подаръци именно от този род – таблети, телефони, плейстейшън игри и т.н. Това, за което повечето от нас пропускат да се осведомят обаче, е фактът, че мозъкът на детето трикратно увеличава размерите си от раждането до 2-годишна възраст и продължава да расте до 21 години. А развитието на мозъка в младостта се определя от дразнителите на обкръжаващата среда или от тяхното отсъствие. Стимулирането му с прекаленото въздействие на джаджи, интернет или телевизия, както показват изследванията, води до проблеми със съня, с концентрацията, до забавяне на познавателната дейност, повишена импулсивност и понижена способност към самоконтрол. Електронната техника вреди на развитието на децата и отрицателно влияе върху обучението им, прави ги агресивни.

Излизайте често на разходка

При всяка възможност излизайте на разходка с малчугана. Наслаждавайте се на цъфналите вишни, на красотата на падащите листа или на танцуващите снежинки, тичайте с кучето, карайте велосипед, замеряйте се със снежни топки, измайсторете къщичка за птици. Когато детето изразходва пълноценно енергията си навън, във веселие и игри, то няма да изпитва онази нездрава нужда да седи непрекъснато пред обсебващите съзнанието му компютърни игри и телевизионни предавания.

Запишете го на спорт

Спортът е не само начин да отместите вниманието на детето от мониторите вкъщи, но и да култивирате у него качества като отговорност, решителност, смелост, увереност и т.н. Спортът е и преди всичко здраве както във физически, така и в емоционален аспект. Спортуването се грижи и за социалните умения на децата. Той ги учи на умения като лидерство, работа в екип, взаимопомощ, отговорност към колектива, дисциплинираност и др.

Дайте му книга

Запалете интереса на детето към книгите. Но го направете с финес, усмивка и небрежна интонация. Не връчвайте в ръцете му книга със заповеднически тон. Задължението само по себе си отблъсква. Направете го така, сякаш уж случайно сте се досетили за чудните романи на Жул Верн например, които сте чели като дете, и сте останали завинаги запленени от историите в тях. След като веднъж малкият любознайник се докосне до "Приключенията на Капитан Грант", той сам ще поиска от вас следващата вдъхновяваща история.

Отидете на театър

Разкрийте на детето си красивата вселена на изкуството. Заведете го на куклен театър, изложба или концерт. Така не само ще го откъснете от вредното въздействие на екраните вкъщи, но и ще култивирате у него любов и интерес към всичко останало, което носи не по-малка радост, но и вдъхновение за сетивата – музика, театър и т.н.

Не пестете от свободното си време, когато имате възможност да го посветите на детето си. Не обръщайте гръб на мъника си. Запомнете, че социалният контакт с родителите е от изкючително значение за пълноценното развитие и себеосъзнаване на малкия човек!

Четете още: Телевизор в детските градини - за или против