От началото на годината до сряда, 22 май, в България са установени 726 случая на заразени с морбили. За сравнение през цялата 2017 г. техният брой е бил 13. Ситуацията в Европа - за последните две години случаите на морбили са се повишили 13 пъти, като само за година – от 2017 г. до 2018 г. с три пъти.

С директора на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) проф. Тодор Кантарджиев разговаряме за това има ли опасност от епидемия, какви мерки взема Центъра и защо Министерство на здравеопазването гледа някак с презрение към него. Вижте цялото интервю на Радина Василева ТУК.

Работна група, в която участва и проф. Тодор Кантарджиев, изработва правила за противоепидемични мерки при внос на опасни инфекции. Към момента най-много случаи на заразени с морбили се наблюдават в София област – 257 случая, близо 239 са в София-град и 156 в област Благоевград. За съжаление се появяват и нови огнища - в Пазарджик (14 случая) и в Кюстендил (34 случая).

Въпреки високите резултати, които всекидневно Центърът демонстрира, от години парите, които Министерство на здравеопазването му отпуска, намаляват. „Ако нямаше нашия Център сега пъпчивците щяха да са из цялата страна и щяхте да се чудите защо деца мрат. Казвам го директно. Ако не го разбират от МЗ, значи го правят нарочно срещу националната сигурност“, категоричен е проф. Кантарджиев.

От години НЦЗПБ не е получавал пари от министерството за обновяване на апаратура. Вместо това, през 2015 г., когато стана известен случаят на заболяло от антракс говедо, което беше направено на сурови наденици и изпратено до 28 магазина по Черноморието, именно специалистите от Центъра предотвратяват епидемия, която можеше да завърши фатално. Малко след този случай с постановление на Министерския съвет, по доклад на МЗ, са съкратени 55 души от Центъра. „Като свършиш някаква работа и спасиш много хора от болести, ти орязват парите, намаляват ти бройките и ти намират недостатъци. Никой не иска да коментира защо за последните 10 г. два пъти и половина са се увеличили средствата за болниците и доболничната помощ, а същевременно два пъти намаляват парите за обществено здраве. Е, как да няма епидемии?!“, отбелязва професорът риторично.

„Ако не ни се пречи целенасочено и последователно, може би бихме имали по-добри успехи. Прави се нарочно, целенасочено, срещу националната сигурност от някои чиновници, или просто работата им е да пречат“, категоричен е директорът на НЦЗПБ.

Още един парадокс – заплатите. По подписаните последни рамкови договори от най-ниските заплати в здравеопазването тези в националните центрове трябва да са с 30 на сто по-ниски. Заради амортизираната апаратура и скромни заплати масово хора с докторска степен бягат не само от Центъра, но и от страната. „За да имаме адекватен отговор сега за морбили трябва този човек да си го хванал от студент, да го учиш, да е правил дисертация, да си го направил доцент, да създадеш школа около себе си. Това обаче никой не го интересува от Здравното министерство. Гледат на нас с презрение. Хората от министерството знаят за здравеопазването по спомени когато са били в болница или са водили свои роднини“, обобщава проф. Кантарджиев.

Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в Soundcloud.

Четете още: 5 причини да хрупате салата от репички всеки ден