На днешния ден през 1977 г. светът губи една от най-достойните личности, без които светът на литературата нямаше да бъде същият – Владимир Набоков.

Геният е роден в заможно семейство в Санкт Петербург през 1899 г., а издава първата си стихосбирка само 17 години по-късно. Предстоят години, в които той и семейството му бягат в Германия, а после и в Англия, където бъдещият писател учи руска и френска литература.

След трагичната смърт на баща си през 1923 г., Набоков се мести в Берлин, където работи като учител, преводач и актьор. Две години по-късно той открива любовта в лицето на Вера Слоним, която също е руски емигрант.

През следващите години Владимир, съпругата му и синът им Дмитрий се местят в САЩ, където писателят започва работа като експерт по пеперуди в природонаучния музей в Ню Йорк. По това време той вече публикува първите си творби на английски език (The Real Life of Sebastian Knight). Когато невероятният му талант бива забелязан, Набоков набира популярност и обикаля най-престижните университети в САЩ като преподавател по европейска и руска литература.

Несъмнено една от най-популярните творби на Набоков остава „Лолита“. Благодарение на спечелените от нея средства, той може да си позволи да се отдаде изцяло на писането.

Ето и някои от знаковите произведения на писателя, заради които светът го обожава:

„Машенка“, „Смях в тъмното“, „Поп, дама, вале“, „Покана за екзекуция“, „Дар“.

А сега ще си позволим да ви припомним няколко велики цитата на неповторимия Набоков:

„Думите без опит нямат значение.“

„Нищо не съживява миналото повече от аромат, който напомня на него.“

„Мисля като гений, пиша като признат автор и говоря като дете.“

„Човек е винаги у дома в своето минало.“

„Не се ядосвай на дъжда. Той просто не знае как да вали нагоре.“

"Следва да се прави разлика между сантименталност и чувствителност. В частния си живот сантименталният човек може да бъде крайно жесток. Тънко усещащият човек никога не може да бъде жесток."

"Една човешка особеност е невероятна: може и да не разбираш, че постъпваш добре, но няма как да не разбираш, когато постъпваш лошо."

"Във всеки човек до една или друга степен си противодействат две сили: потребността от уединение и жаждата за общуване с хората."

"Има хора, които живеят именно чрез очите, чрез зрението – всички останали чувства са само смирена свита на този крал на чувствата."

"Най-добрата реакция на враждебната критика е да се усмихнеш и да забравиш."