%26format%3Dwebp&w=3840&q=75)
21 януари е епичен ден в историята на модата. Това е денят, в който двама от най-големите модни дизайнери - Кристобал Баленсиага и Кристиан Диор, са родени - съответно през 1895 и 1905 г. Двамата мъже са част от малкия, но прославен пантеон от дизайнери, чиито имена ще останат завинаги в историята на модата. Днес е идеалният ден да отпразнуваме невероятния талант и визия на мъжете, отговорни за две от най-големите световно признати модни марки от последните седемдесет години до днес.
Кристиан Диор е роден на днешния ден през 1905 г. Струва си да се спомене, че съдбата на Диор като един от най-великите дизайнери в историята на модата е предопределена от не една, а две световни войни. Първата го отвежда от родния му град Нормандия в Париж на впечатляващата десетгодишна възраст, докато последиците от втората – когато той се бори и служи на страната си – осигуряват строгата, спартанска атмосфера, в която Диор “инжектира” много от себе си - необходимата мечта за лукс и красота, които променят лицето на модата. Диор управлява художествена галерия в Париж, преди да започне дизайнерската си кариера в средата на 30-те години на миналия век, където продава произведения на Пол Кли, Макс Ърнст, Салвадор Дали, Хоан Миро и Пабло Пикасо. Именно там той намира силата си - през тези ранни години, докато обитава света на художници и скулптори, развива до съвършенство усета си за цвят, текстура и пропорции. През 1929 г. Кристиан Диор е принуден да затвори галерията заради фалита на баща си. Започва работа при модния дизайнер Робер Пиге, където остава до присъединяването си към армията през 1940 г. След като приключва със службата през 1942 г., работи в модната къща на Пиер Лелонг, където е главен дизайнер заедно с друга бъдеща звезда – Пиер Балмен.
С началото на войната през 1939 г., бляскавият холивудски лукс, който определя 30-те години на 20 век е “победен”, всяка екстравагантност - потисната от суровата действителност. Правителствените разпоредби относно производството на облекло допълнително провокират появата на по-прост, по-практичен подход към обличането. Полите се стесняват, подгъвите се вдигат, копринените чорапи изчезват. Именно върху този аскетичен пейзаж Dior избухва като прясна пръска боя върху платно на Pollock. Първата колекция на Dior за пролетта на 1947 г. е своеобразен сигнал за събуждане, който светът на модата чака: войната свърши и „new look“-а на Кристиан Диор определя бъдещето на модата. Да, отличителната визия на Dior за прекрояване на женската форма ще доминира в модата през следващите години. Първата колекция на модната къща е истински моден празник - разкошни, луксозни материали, метри плат и силно структурирани силуети, поддържани от вградени, подобни на корсет долни конструкции. Стегнатите талии, подплатените бедра и обемните поли на ансамблите на Dior са директно отхвърляне не само на наложената от войната мода от последните години, но и на напредъка и еманципацията, постигнати от модерната жена, търсеща удобно облекло през 20-те и 30-те години на миналия век.
Пролетната колекция от 1947 г. катапултира Dior на международната сцена, където доминира без конкуренция в модата през следващите десет години, до преждевременната си смърт през 1957 г. Днес невероятното, макар и кратко, артистично творчество на Диор е доказателство за силата на облеклото и авторитета на един човек, който успява да се превърне в определящ елемент за цяло поколение жени и за техния усет за красота и женственост - две характеристики, за които името на Диор е синоним и до днес, повече от петдесет години след смъртта му.
21 януари е рожденият ден и на Кристобал Баленсиага, когото Коко Шанел нарича единственият кутюрие сред всички съвременни дизайнери, които я заобикалят. Този затворен и дори отдалечен човек, който е можел да работи без почивен ден с конец и игла, опитвайки се да постигне идеалния силует на роклята, предизвика уважение от колеги и обожание от клиенти. Той отваря салона си в Париж в края на 30-те години на миналия век, обслужвайки само висшия свят и благородниците. През 50-те години популярността му става все по-широка и неговите творения определят стила на женското облекло за няколко десетилетия напред.
Наследството на Кристобал Баленсиага определено е национално богатство, а приносът му към модната индустрия трудно може да бъде оценен. Но нека започнем отначало.
Баленсиага е роден в малкото рибарско селце Гетария в баския регион на Испания на 21 януари 1895 г. От ранни години той прекарва много часове до майка си, докато тя работи като шивачка за някои от най-елегантните жени в Испания. В тийнейджърските си години най-изявената жена от неговия град, маркиза де Каса Торес, става негов покровител и клиент, изпращайки го в Мадрид за да премине официално шивашко обучение, а след това с гордост носи и представя неговите творения. Баленсиага получава мигновен и ранен успех в родната си страна. Той отваря клонове на своя бутик Eisa (носещ част от моминското име на майка му Мартина Ейзагьоре) в Мадрид, Барселона и модния морски курорт Сан Себастиан. Неговите дизайни са предпочитани от испанското кралско семейство и модерните членове на аристокрацията. Когато избухва гражданската война, Баленсиага затваря бутиците в Испания и измества дейността си в Париж - признатата модна столица на света. Там талантливият дизайнер се присъединява към редиците на Коко Шанел, Елза Скиапарели и Майнбохер, наред с други утвърдени модни дизайнери. През август 1937 г. Кристобал организира първото си модно ревю в ателието си на „Авеню Джордж V“, показвайки колекция, силно повлияна от испанския Ренесанс. Испанец остава до край. Според Даян Вриланд, „вдъхновението (на Баленсиага) идва от арените за корида, фламенко танцьорите, рибарите в техните ботуши и широки блузи, славата на църквата и прохладата на манастирите и стила на монахините.“ Тези препратки, често буквални и понякога абстрактни, остават последователна тема, която се проявява в различните му колекции. Като един от малкото дизайнери, които знаят как да кроят, напасват и драпират своите муселинени модели, нито един от дизайните на Balenciaga не е “повърхностен”, а винаги отразява твърдото му разбиране за конструкцията и присъщите качества на тъканта. Той предпочита да работи с твърди тъкани като копринен газар (иновация, създадена в сътрудничество с швейцарската къща за тъкани, Abraham), като ги преработва в скулптурни форми. Докато Диор облича жената в корсет и стеснява талията, Баленсиага прави точно обратното – при него има въздух и пространство между дрехата и тялото.
И ако роклите на Dior са силно подплатени и разчитат на сложна конструкция, за да създадат стегната талия и изпъкнала гръд, дизайните на Balenciaga, от друга страна, са за жени с всякакви форми и размери, а дрехите му по-скоро обгръщат, а не прегръщат и докосват женските извивки. Това означава комфорт и пълен обхват на движение.
Неговите дневни костюми са създадени само и единствено в услуга на жената, която го носи – въвежда ръкави тип „гривна“, за да позволи на жената да покаже своите бижута, добавен е обем на изненадващи места и яки, навити навън, за да подчертаят ключицата. При Баленсиага линиите на талията постоянно се движат - първо слизат надолу, след това – се повдигат. През 1953 г. той представя сакото-балон - елегантна сфера, която обгръща горната част на тялото и осигурява пиедестал за главата на жената. През 1957 г. се появяват легендарната рокля с висока талия baby-doll dress, изящно драпираното палто-пашкул и балонената пола, показани в еднослоен и двуслоен вариант. Нито роклята-чувал (sack dress), представена през 1957 г., нито роклята-риза от 1958 г. имат забележима талия, но и двете се считат за изключително женствени и са били копирани от голям брой производители на готово облекло във всеки ценови диапазон. С тези дизайнерски иновации Balenciaga постига това, което се смята за най-важния му принос в света на модата: нов силует за жените. За разлика от други дизайнери, които бавно изпадат в неизвестност, дизайните на Balenciaga отдавна надживяват своя майстор, починал в Испания на 24 март 1972 г. Те са доказателство за неговия гений и остават изключително актуални днес.
&w=3840&q=75)