В днешния епизод на „Код здраве“ ще потърсим отговорите на въпроси, които част от младите майки, които следят предаването, ни зададоха на електронната ни поща kodzdrave@woman.bg. Мнозина ни писаха за съвети как да се справят със стреса покрай наближаването на първия учебен ден и как да подготвят психически както себе си, така и детето си за тези големи промени.
Днес по темата разговаряме с психологът Яна Алексиева, която ще ни сподели няколко трика как да превърнем ходенето на детска градина и училище в празник за детето и как самите родители да се справят с новите си задачи.

Яна Алексиева е магистър по Детско-юношеска и училищна психология към СУ „Св. Климент Охридски“ и изпълнителен директор на Асоциация Родители. През целия ѝ трудов път е работила с деца, родители и професионалисти, занимаващи се с деца и образование. Един от основните ѝ фокуси е взаимоотношенията между семейството и училището и как те могат да подкрепят детето в израстването му. Тя е сертифициран треньор по родителската програма „Трениране на успешни родители“, Томас Гордън и е член на Дружеството по позитивна психотерапия.

Яна, нека започнем от най-малките, децата на 3 годинки, които трябва да започнат детска градина. Това е период на промени и притеснения не само за тях, но и за родителите им. Колко месеца преди първия им ден там трябва да започнем да ги подготвяме емоционално, така че да не се стресират, има ли трикове?
- Подготовката става съвсем естествено когато детето достигне възрастта за ясла или детска градина, така че то започват да чува тези думи и след едно известно време да приеме идеята, че ще отиде някъде в нещо, наречено детска градина. Това, което родителите могат да направят, е да отговорят на въпросите му, да минат покрай близки детски градини, за да може детето да си представи какво се случва там. Но ключовото тук е, че това е първият момент, в който се случва първото формално отделяне на майката от детето, естествено и на бащата. Но ключовото е майката да е готова, защото този етап е както прекрасен, така и тежък – тя се е грижила години за детето си нон-стоп и изведнъж трябва да се отдели от него... Родителите готови ли са, вярват ли че пускат детето си на най-хубавото място, то също ще тръгне лесно.

А как родители да подготвят самите себе си за промените, така че да не пренасят стреса върху детето си?
- Ние като възрастни трябва максимално спокойно да осъзнаем, че е съвсем естествен етап когато детето пораства да се отдели от нас и че това е най-хубавото и естествено нещо – да се социализира, да започне да учи. Това е добре и за нас, големите, защото и ние самите имаме нужда или да тръгнем обратно на работа, или да правим нещо любимо и така да заредим малко енергия. Многопластово е и всеки родител знае за себе си какво може да направи, но е важно вътрешно да се подготвяме. Често се вижда как децата тръгват, много се разстройват, майката – също, но ако се изчака един-два месеца и тази майка вече се е настроила мислено, че детето ѝ отива на детска градина и го е пуснала емоционално от себе си, то и детето ще тръгне много по-лесно. Призивът ми към родителите е да говорят с учителите в детската градина, да ги попитат има ли период на адаптация, какво могат да направят за тази адаптация.

В наръчника за родители, който сте разработили, отбелязвате: „Много важно е родителите да знаят, че тъгата и истинското осъзнаване се случват няколко дни, седмици и дори месец след тръгването на градина“. Как да ги разпознаем навреме?
- Всеки познава детето си. Най-явният симптом е когато то се разстройва, не иска да се отдели, плаче, или е посърнало. Много е важно първите месеци дори и да виждаме, че хората от детската градина не искат особено да комуникират с нас, мило и настойчиво да търсим обратна връзка от тях как детето ни е прекарало деня. Защото на немалко деца им трябва време да осъзнаят, че тази промяна е постоянна, че всеки ден са там, че има изисквания. Не трябва да пропускаме, че детската градина е изключително интересен, но и интензивен работен ден за децата. Защото този стереотип, че докато ние отиваме на работа малкото човече ще се забавлява в детската, е напълно грешен. Ако се замислим то е събрано с други деца, всеки от тях трябва да се съобразява с правила, с околните, с учене, с лягане по час, така че те се уморяват накрая на деня и имат много емоции.

Кой е по-правилният подход когато малчуганът се запъне, че няма да ходи утре на детска градина – да му говорим като на възрастен, или като на малък, посредством игри и закачки?
- И двата варианта работят, зависи от родителя. Дали ще вземем кукли и ще разиграем целия път от тук до детската градина, или ще седнем и ще говорим, или ще рисуваме, или ще отидем до детската градина, за да му я покажем – важното е да не се отказваме! Децата усещат спокойствието в нас и ако и в този случай го усетят – те тръгват десетки пъти по-лесно.

Нека поговорим и за първолаците. Те обикновено се вълнуват за първия учебен ден, приемат го за празник, но родителите им се притесняват и това неминуемо опорочава цялото нещо?
- Училището донякъде не плаши по този начин нито родителите, нито децата, които вече са придобили известни навици от детската градина. Но тук е много важно да опознаем стъпките. Всеки родител може да влезе и в сайта на Асоциация Родители и да си свали абсолютно безплатно наръчника за родители на първокласници, ако такъв не е получил от училището. Тук идва моментът и да опознаем учителя, да видим училището, да сме спокойни. Въпросът е да си дадем сметка кое е най-важното за нас като родители и какво искаме от и за детето си, да извадим две-три неща, които са ключови за нас – дали самостоятелност, или средата на училището и просто да дадем шанс.

Как да приучим подрастващите да бъдат дисциплинирани в училище без да ги насилваме?
- Има правила, има и граници. Наистина трябва да научим децата на граници и от там насетне да се доверим на училището. Защото ние не можем да научим детето, че звънецът ще бие. Ние можем да му го обясним, но училището ще си свърши прекрасно работата и ще научи детето на този друг, нов режим. Ние обаче трябва да се погрижим то да има и свободно време, да излиза навън, независимо от сезона, да спортува и да има сън. Балансът между учене-свободно време-спорт е много труден.

Трябва ли от първи клас да запишем детето на странични обучения като спорт, език и т.н?
- Не мисля, че трябва да записваме първокласника си на нещо различно от спорт, защото в първи клас режимът е целодневен и детето след това по-скоро би имало нужда от почивка.

Не пропускайте и предишния епизод на предаването, посветен на темата Как да разпознаем алергиите при децата.

Гардероб водеща:

Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
iTunes
Spotify
Google Podcasts
Soundcloud
Overcast
Castbox
Pocket Casts
Както и през RSS