Дори и най-стабилните бракове не са застраховани от провал. Знаете статистиката - един на всеки четири завършва с бракоразводно дело. Не всичко обаче опира до статистиката и нещата стават много по-сложни, когато има намесени и деца. Ето защо трябва да сте напълно сигурни в решението си дали оставането в токсична връзка е по-добрият вариант за живота на вашите наследници.

Ние успяхме да изброим десет последствия на родителската саможертва в името на това детето да расте в един дом с двамата си родители. Ето ги и тях. Ние ги намираме за доста притеснителни, а вие?

Децата се научават да се задоволяват с по-малкото

Когато детето вижда, че родителите му не са щастливи заедно, но се примиряват със ситуацията, то стига до извода, че в живота не всичко е цветя и рози и хората са принудени редовно да правят компромис със себе си. Така ние го лишаваме от вродения му устрем да отстоява собственото си щастие.

Развиват страх за бъдещето

Дори родителите да се опитват да прикрият страданието си, децата го забелязват и в най-дребните детайли. Това създава у тях чувство на безпокойство за бъдещето, тъй като те са под постоянно напрежение, че рано или късно мама и тате вече няма да са заедно. Освен това те започват да се страхуват дали няма да им се наложи да избират при кого от двамата да останат. Тази тревожност ще ги превърне в нерешителни личности, неспособни да инициират каквито и да е действия.

Могат да бъдат жертва на контролиращо и прекалено покровителствено поведение

Когато центърът на внимание в едно семейство е насочен към децата, родителите лесно забравят за своите нужди. В такъв момент се активира компенсаторен механизъм и
те могат да станат прекалено манипулативни и контролиращи към отрочетата си. Докато някои родители лесно потискат своята привързаност, други изпитват сериозни затруднения да оставят детето да бъде по-самостоятелно, което ще създаде сериозни пречки и за двете страни в бъдеще.

Губят чувството за сигурност и грижа

Децата инстинктивно усещат несигурността и отчуждението на своите родители. Това им създава чувството, че седят върху бомба с часовников механизъм, която всеки момент ще избухне. В такова състояние малките човечета губят доверието, че могат да разчитат на тяхната защита в кризисни ситуации.

Страдат от тревожност и други здравословни проблеми

Враждебната среда вкъщи предизвиква стрес у малките малчугани, дори родителите да поддържат привидно приятелски взаимоотношения. Стресът от своя страна причинява дисбаланс на хормоните в крехкото детско телце и започват да се проявяват редица здравословни проблеми като нарушения на съня, сърцебиене и дори депресия.

Липсва им модел на здравословните взаимоотношения

Отношението ни към околните обикновено е модел, който се пренася от поколение на поколение в едно семейство. Когато детето расте със съзнанието, че човек трябва да жертва своето щастие в името на нещо друго, то придобива вярването, че неговите чувства и емоции не са от особена важност и че в живота задължително трябва да пожертваш себе си в името на една по-висша цел.

Насажда се чувство на вина

Когато родителите изберат да останат заедно заради детото, в него автоматично се загнездва изяждащото чувство, че то е виновно за това, че родителите му са нещастни. Тази вина в по-късен етап ще се трансформира в проява на ниско самочувствие, проблеми със съня и дори склонност към автоагресия.

Няма да знаят как да разрешават конфликти

Децата са огледало на поведението на своите родители. Ако родителите останат твърде дълго в патова ситуация, техните наследници започват да вярват, че изразяването на емоции без да се разреши проблема, е приемлива реакция и така не успяват да развият адекватни комуникационни умения.

Липсва им усещането, че могат да контролират собствения си живот

Родителите обикновено не питат детето си кое е най-добро за тях, нито ги оставят да взимат самостоятелно решения. В резултат мъничето несъзнателно развива чувства на възмущение и напрежение, без обаче да е наясно какво да направи, за да подобри ситуацията. Това влияе по изключително негативен начин на неговото самочувствие и решитеност.

Няма да знаят как да бъдат добри родители

Да бъдеш родител е достатъчно трудна задача сама по себе си. А да бъдеш добър родител, докато си под стрес, опитвайки се да спасиш брака си, е почти невъзможно. Ето защо, ако родителите не живеят заедно и всеки един от двамата има своето време и пространство да се върне отново към себе си и да бъде щастлив, детето ще получи много по-здава възпитателна основа, макар и отгледано от разделени мама и татко.

На вас случвало ли ви се е да сте поставени пред такъв избор - да живеете заедно заради децата или да се разделите? Не се притеснявайте да споделите своя опит в коментар.

Четете още: Детето ви ще започне да пише домашните, ако направите това