В днешния епизод на "Код здраве" водещата Радина Василева и операторът Мартин Желев се отправят към Клиниката по нефрология и трансплантация на „Александровска“ болница, за да се срещнат с нейния началник – прочутият проф. Емил Паскалев. Защо България е на последно място в ЕС по брой трансплантации, какво и как трябва да се промени – започвайки от обикновения човек и стигайки до управляващите, кои са думите, спасяващи живот и на колко човека може да подари ново бъдеще един донор? Разберете в следващото интервю и нашето видео.

- Проф. Паскалев, към момента 1154 българи чакат за трансплантация, а четири пъти повече са на хемодиализа. От началото на годината 45 човека са получили нов орган. Колко трябва да станат донорите, за да не сме на последното място в ЕС по брой трансплантации?

- Една официална европейска характеристика на ефективно лечение с бъбречна трансплантация сочи, че за една година на 1 млн. население трябва да има повече от 25 трансплантации. Ако я отнасяме към 7 млн. население в България, то у нас минимум 175 човека трябва да получават нов орган. На този етап сме доста надолу по тази статистика.

- Какви са основните причини за крайно недостатъчното количество дарени органи според Вас?

- Пропорцията, според мен, трябва да е 4 хил. трансплантирани и съответно по-малко да са на хемодиализа. Причините да няма достатъчно донори са твърде много. По отношение на това какво е донорството – то бива трупно и живо. Живите донори, които са налични, се реализират в оптимума. По отношение на трупните донори обаче много често има откази, неразбиране и вероятно възможностите се пропускат. Затова трябва да се постигне достатъчна информираност на обществото и на много от лекарите, за да е възможно по този начин повече болници да са в състояние да подават трупни донори.

- В момента сте ракета-носител на една мащабна информационна кампания за донорството, кажете какво представлява тя и какво правите в рамките ѝ?

- Тази кампания цели да се разясни същността на този процес - донорство, възможностите на това лечение, предимството да бъдат убедени хората и техните близки, а по този начин повече хора, че решаването на проблема не е чак толкова трудно, а в същото време много качествено. Затова трябва да се говори много сред обществото, да се разбира проблема, защото незнанието кара хората да се дърпат назад. Когато дойде границата между живота тук и небитието, една линия, да кажем - тези моменти, в които човек прекрачва тази линия, трябва да се знае, че тръгвайки по последния път и имайки възможност да помогне на някого, който е тъжен, нещастен човек, е по-добре до го направи. Защото като дари частица от себе си, той продължава да живее на този свят, въпреки че е преминал линията. И става герой!

- В едно интервю казвате: „Пациентът на диализа е 100% инвалид“. Какво имате предвид?

- Това е болен, който се нуждае от помощта на друг човек, от непрекъснато лечение, и независимо, че то се осигурява, той непрекъснато прогресивно влошава своето състояние. В същото време един пациент с бъбречна трансплантация възстановява своята бъбречна функция, има обратно развитие – става отново пълноценен гражданин на държавата.

- Обречени ли са хората на хемодиализа според Вас?

- Ако не им се осъществи лечение с бъбречна трансплантация – да.

- Колко време най-много чака за нов орган Ваш пациент?

- 20 години. Имали сме и трансплантирани след 20 години диализно лечение, които започват далеч по-друг живот, далеч по-различен.

- Как се чувствате като лекуващ лекар на човек, който чака и таи надежда за нов живот толкова години?

- Немощен… Това е трябвало да стане във втората година най-късно, че и по-рано. Най-добрият вариант е, когато има нужда от заместващо бъбречно лечение, то да е трансплантация, а не диализа.

- Според проучване разходите на държавата за диализа са три пъти и половина повече в сравнение за тези за пациентите, които са преминали трансплантация. Можем ли да направим груба сметка?

- Финансовият аспект не се променя, винаги диализното лечение излиза доста по-скъпо, отколкото самата трансплантация. Това лечение в една добре развита държава като Норвегия, например, излиза не 3.5, а 7.5 пъти по-скъпо, защото там пациентите се поддържат на диализно лечение много сериозно и качествено с идеята да могат да бъдат трансплантирани в по-добро състояние. Защото, ако един пациент се трансплантира в рамките на първата година, има едно качество на живот, но на десетата година то е категорично по-недобро, заради това, че диализата води до усложнения, които са необратими и трансплантацията не може да ги възстанови. 58% от гражданите там биват трансплантирани без да са започнали диализа, а останалите се трансплантират не по-късно от третия месец. Там живото донорството е развито перфектно. Всеки, който иска да помогне на пациент с бъбречна недостатъчност да се трансплантира, може да стане донор, законодателството е широко отворено. Там медицинските условия за това са на първо място. Държавата е постановила, че след като трансплантацията е 7.5 пъти по-евтина за един пациент, то тя ще възнаграждава донорите – всеки може да стане донор на своя приятел, колега, съсед, неизвестен човек. Когато той стане донор, получава от държавата допълнително средства към здравно, пенсионно осигуряване и други социални ползи. И така този човек след като е станал донор, може да се чувства финансово по-ефективен отколкото тези, които не са.

- Какво бихте казал на хората, които се колебаят дали да станат донор или не?

- Ако искат да пребъдат и стигнат до линията, могат да я прекрачат като оставят частица и така да продължат да живеят и на този свят. Това е една интерпретация на желанието човек да пребъде. Така или иначе резултатът винаги е положителен, независимо от интерпретацията.

- Колко човека могат да получат втори живот с органите на един донор?

- Два бъбрека – двама души, едно сърце – един човек, черен дроб, бял дроб, панкреас… възможностите са огромни. Един човек да бъде спасен, когато той няма друг изход, е напълно достатъчно. А ако говорим за 4-5-6-7 живота, това е перфектно.

- Децата боледуват ли от бъбречна недостатъчност?

- Разбира се. Тя е заболяване, което се наблюдава и при тях, макар и по-рядко в сравнение с възрастните, защото при малките липсват такива важни фактори, които водят до бъбречна недостатъчност като захарен диабет, хипертония. Има деца с бъбречна недостатъчност, на диализно лечение, както и такива, които са трансплантирани.

- А как стои въпросът с трансплантацията на бъбрек на деца в България?

- Тя като оперативна интервенция не е много по-различна от тази на възрастните хора. Но педиатрите-нефролози биха могли да дадат по-добра характеристика на този проблем.

- Доколкото знам последните години не е правена трансплантация на бъбрек на непълнолетни у нас…

- В България такава е характеристиката. Изходът е там, където е възможно родителите да осъществят дарителство на свой бъбрек.

Нефрологът проф. Емил Паскалев завършва с отличие Висшия медицински институт в Плевен. Професионалният си път започва в Бърза помощ и в Центъра по хемодиализа в общинската болница в Червен бряг. След конкурс през 1992 г., става асистент в Клиничния център по хемодиализа в „Александровска“ болница, а от 1999 г. е в Клиниката по нефрология и трансплантация. От 2002 г. е доцент, а от 2012 г. - професор в същата клиника. От 2012 г. е началник на Клиниката по нефрология и трансплантация в „Александровска“ болница, ръководител на Катедрата по нефрология към Медицински Университет – София, както и председател на Българско дружество по нефрология.
Специализирал е нефрология и бъбречна трансплантация в Мадрид, Лион, Хановер. Активно работи в трите направления на нефрологията - консервативна нефрология, бъбречна трансплантация и диализно лечение.

Гардероб водеща:

-
Ако тази тема ви е била интересна, но и полезна – абонирайте се за „Код здраве“ в
- iTunes
- Spotify
- Google Podcasts
- Soundcloud
- Overcast
- Castbox
- Pocket Casts
- Както и през RSS