Господа, хайде, приемете го вече – и ние сядаме зад волана, натискаме педалите и въртим геврека (както обичате да казвате вие на шофьорски език). Да, може би го правим малко по-емоционално и на моменти крайно нерационално, но какво от това? Да не би вие да сте по-добри? Ще бъда честна – не сте.

Разбиранията за мъжете и жените шофьори на пътя са крайно несправедливи. И ми се ще поне веднъж, когато си слагам спирала, докато чакам на светофара, да не ми подсвирквате, щом не съм потеглила веднага. Вие пък сте прекрасни, когато се изсилвате да минете на жълто, давате всичко от себе си да сте най-отпред или тотално отказвате да върнете назад, когато се опитваме да се разминем на някоя малка, китна, софийска уличка. И после жените били по-опасни на пътя. Как пък не?!

Преглътнете го – ние вече шофираме наравно с вас и няма никаква причина да превръщате досега ни на пътя в надпревара за надмощие или в поле за избиване на комплекси. И ви вярвам, че имате среден пръст (дори два), не е задължително да го подчертавате. Макар че и на мен ми се случва ненадейно да ме обземе желанието да видите маникюра ми точно на този пръст. Особено когато ме „засечете“, не спрете на пешеходна пътека, просто защото сте мъже и може да си го позволите или по някакъв друг начин покажете, че полът ви дава някакво предимство на пътя.

А когато паркирам при трудни условия (при все че воланът ми е без хидравлика) обожавам да усещам ехидните ви погледи. Разбира се, че няма защо да помогнете на една кокошка, която се мъчи да намери място под слънцето, между две коли, като ми подскажете дали не съм инфарктно близо до автомобил или тротоар. Много по-мъжкарско е да ми подсвирнете, защото се бавя с цели 15 секунди или просто да си пиете бира и да гледате моето безплатно шоу. Няма нужда да ми благодарите.

Както ние вече приехме вашето ходене на кола маска, така е редно и вие да преглътнете нашето присъствие на пътя като водачи. А и то не е толкова лошо, не повече от вашето.