Добромир Банев е един от най-обичаните у нас поети. Броени дни преди 14 февруари, от печат излиза неговата нова книга, посветена на любовта - „Обичай ме бавно”. В нея поетът е подредил истински шедьоври на любовната лирика, от най-емблематичните му стихотворения до съвсем нови рими. Красивото издание е илюстрирано със снимки на фотографа Ивелина Чолакова. Попитахме автора как се раждат стиховете му и кой е най-добрият подарък за празника на любовта.

- След броени часове представяш твоята най-нова стихосбирка, а 14 февруари наближава. Няма как да не те попитам първо какъв е твоят житейски избор - смелост, любов, мечти... Коя е думата, с която би могъл да замениш разказа за всеки твой ден?

Мисля, че не е толкова въпрос на избор, колкото на дадени ни възможности и предизвикателства, с които да изпълним достойно мисията си тук и сега. Бих избрал думата „любов“, но тя не би била възможна без смелостта и мечтите. От една страна, ние трябва да помним, че не трябва да се притесняваме да изразяваме чувствата си, а от друга – мечтите дават възможност да гледаме устремено напред и поне част от тях да превърнем в реалност.

- При една от срещите ми с Валери Петров го попитах лесно ли пише, бързо ли се леят думите му. Той каза, че му е много, много трудно и пише бавно и мъчно. Ти как пишеш?

Присъединявам се към думите на великия поет. При мен става по същия начин. Ако трябва да го мисля, да го „пренареждам“, да го отлагам за неопределено време, въпросното стихотворение отива в кошчето. Никога не съм се връщал назад, за да редактирам вече написани стихотворения. Нагаждането на думите е част от работата, когато пиша текстове за песни, но когато става дума за поезия – ритъмът следва мисълта такава, каквато моментът е уловил.

- Написал си истински красиви думи за обичта, но как преживяваш самия ти любовта. Как ти се отразява? Какво сънува влюбеният Добромир Банев?

Сънувам цветно, сънувам цели истории. Имам богато въображение и явно това няма как да не окаже влияние. Любовта преживявам улегнало, спокойно, без излишни напъни и без невъзможни очаквания. Времето е най-добрият учител. С течение на годините наистина се научих да обичам бавно.

- Какво е усещането да вземеш новата си книга "още топла" от печатницата и да отгърнеш първите страници? Вълнува ли те все още адреналинът на книгите? Смяташ ли, че някога те могат да изчезнат?

Навръх рождения ми ден моят издател Пламен Тотев ми донесе първото копие на „Обичай ме бавно“. Това е книгата, която по странен начин ми е най-скъпа от всички. Не само защото събира емблематичните ми и нови стихотворения, а защото вложихме в нея страшно много време и енергия. Аз съм перфекционист и исках всичко да бъде изпълнено възможно най-добре. Благодаря на моите приятели Маргарита Петкова, която е и редактор, на Ивелина Чолакова за прекрасните снимки, които красят томчето, и на Гергана Симеонова, която застана с мен пред обектива. Разбира се, благодаря на Издателство „Персей“, защото се съобразиха с всичките ми „прищевки“ в името на добрата ни работа. Книгите никога няма да изчезнат. Друго е да разлистиш страниците на една книга, да ти замирише на мастило. Това онлайн няма как да ти се случи. Най-хубаво е когато авторът се среща очи в очи със своята публика. Атмосферата е неповторима.

- И накрая - не мога да не те попитам кой според теб е най-хубавият подарък за "Свети Валентин"? Честността, отдадеността, взаимността или... ?

Любовта. Без честност, отдаденост, взаимност и уважение никоя любов не може да бъде възможна.

* През февруари раздаваме подаръци. Искаш ли да спечелиш два парфюма? Xаресай нашата Инстаграм страница оттук!