Започването на работния процес преди 10 часа може да доведе организма до сериозно изтощение и стрес. Ранното ставане, бързането сутрин за работа и чувството за страх от закъснение могат оказват пагубно въздействие върху имунната система, предупреждава д-р Пол Кели от Оксфордския университет.

Причината за това е изместеният биологичен часовник на съвременните хора, които са свикнали да си лягат в късните часове на деня.

Вече има и доказателства, че хората под 55-годишна възраст, чието работно време е от 9 до 17 часа, са изложени на сериозна заплаха както за физическото, така и за психическото си здраве, подчертава той. Ето защо ученият смята, че е необходима фундаментална социална промяна, която да премести началото на работния ден и училищните занятия така, че то да бъде в синхрон с естествените биоритми на човека.

Проучванията на екипа сочат, че сегашният циркаден (денонощен) ритъм пречи на 10-годишните малчугани да се концентрират за учебните занимания преди 8.30 часа. За да постигат оптимални резултати пък, 16-годишните ученици трябва да започват занятия в 10 часа, а студентите в университета – в 11 часа, уверява д-р Пол Кели. Той е сигурен още, че преместването на старта на учебния ден ще се отрази особено благотворно върху оценките, като доведе до тяхното повишаване с най-малко 10%.

Твърдението му, разбира се, се базира и на личния му опит и наблюдение. По време на работата си като преподавател в средно училище той въвел начало на занятията от 10 часа и така установил, че броят на децата, отличавани с най-високи оценки, се повишил с 19 на сто.

Същите изводи се отнасят и за служителите, започващи работа рано сутрин. За тях той е категоричен, че са изложени на риск от понижаване на резултатите и увеличаване на здравните рискове.

В тази връзка далеч не липсват доказателства, че недоспиването оказва негативно влияние върху здравето. Установено е например, че само една седмица с по-малко от шест часа сън на нощ води до 710 промени във функционирането на гените.

Оказва се, че дефицитът на сън се отразява неблагоприятно върху работоспособността, концентрацията и дългосрочната памет. В същото време недоспиването стимулира употребата на лекарства и алкохол. Излишно е да добавяме, че недостатъчният сън води и до още цял куп негативни за човешкия организъм последствия – изтощение, тревожност, напрегнатост, гняв, раздразнителност, импулсивно поведение, напълняване, високо кръвно налягане, понижен имунитет, стрес.

Четете още: Недоспиването е опасно за здравето на децата