Бременна и на работа сред болни от коронавирус – мисията възможна? Или поне така бихме определили в едно изречение историята на една млада лекарка, която не само остава на поста си по време на пандемия, но и в същото време носи бебе в утробата си. Първата рожба, която тя е очаквала с толкова любов, нежност и нетърпение...

Дамата работи в педиатричното отделение на болница в Сан Антонио, Тексас и е взела хуманното, но и опасно решение да се бори за живота на децата, постъпили в болницата. Какво е да се будиш и заспиваш в страх, да се бориш за живота на толкова малки и беззащитни същества, а в същото време да се сблъскваш с изпитанията на бременността? Какво е да се изправиш лице в лице срещу врага, когато си най-уязвим и имунната ти система е отслабнала? Какво е да дишаш един и същ въздух с болните, докато усещаш как бебето ти рита? Разказва самата бременна лекарка пред New Yorker:

“Нощем си лягам, пазя тишина и се опитвам да усетя как сина ми се движи в корема ми. През деня се движа между инфектираните деца в отделението, където засичам броя на вдишванията им за минута. С останалите от екипа се грижим за обдишването им, защото те са затруднени заради всякакви респираторни инфекции, включително и коронавирус. Нашата битка е да им помогнем да започнат да дишат отново. Отделението не спира да се пълни, а след това се изпразва и после идват и нови пациенти. Обикновено всички деца успяват да се излекуват, но е притеснително колко много от болните имат нужда да бъдат хоспитализирани.

Към момента няма доказателства, че съществува риск бременна жена да предаде заразата върху бебето в утробата си. Но ако тя е инфектирана, това може да доведе до преждевременно раждане.

Разбира се, страхувам се от неизвестното. Има други вируси, които също могат да бъдат опасно за мен, а и за бебето. Пораженията от тях дори не могат да бъдат забелязани веднага, но за щастие не е доказано, че коронавирусът може да премине през плацентата. Темата с бременните, заразени с коронавирус и бебетата тепърва предстои да бъде изяснена. По всяка вероятност много жени, които са инфектирани, ще родят през следващите месеци и едва тогава ще започнат проучванията за коронавируса, майките и новородените.

Най-доброто, което мога да направя за себе си и бебето си към момента е да бъда предпазлива. Шефът ми прави всичко възможно да не поемам извънредни смени, а също и да не се доближавам прекалено много до заразените. Но няма нищо сигурно. Просто ходя на работа и си мия ръцете. Понякога усещам как синът ми се върти в корема ми и често ми се случва да се притеснявам дали вече не съм заразена...

Докато следвах, едно от първите неща, които научих, беше че като лекар имам моралния дълг да остана на работа по време на пандемия. В такива моменти просто трябва да оставиш семейството си и да правиш най-доброто, на което си способен. Знаете ли колко много медици са се заразили в Китай и Италия в името на това да спасят нечий живот?

Красиво е да изпълняваш дълга си и аз намирам живота ми, обвързан с медицината, за красив. Той ме учи на мъжество, на човещина. И дори съпругът ми, който не обича тази ми страна толкова много, го разбира и уважава решението ми. „Знам, че съм се оженил за доктор“, каза веднъж той, когато му се извиних за часовете забавяне след дълга смяна.

И сега, когато предстои да стана майка, най-трудното е, че не мога да задържа сина ми далеч от опасността. Той е в мен всеки момент и заедно отиваме в болницата, за да се борим за другите деца. Като бременна, аз съм в рискова група, но най-голямото вълнение в момента е да успея да издържа до термина и раждането да премине без усложнения.

Отказвам да приема, че желанието ми да помогна на беззащитните деца и да ги лекувам, ме прави по-малко майка. И искам един ден, когато синът ми порасне, да види мои снимки от сега – екипирана с маска, ръкавици, очила, шапка, предпазен костюм и с наедряло бременно коремче. Искам той да знае как се борех децата да започнат да дишат отново, докато той растеше в мен. И как докато той се е оформяше клетка по клетка, лекарите и сестрите по света рискуваха собствения си живот, за да се преборят за чуждия. Искам синът ми да знае, че моралът ни задължава да поемаме дори и рискове и ако го спазваме, значи не живеем напразно!“

Четете още: Лекарите в Китай с призив: коронавирусът може да бъде победен!