За съжаление най-голямата грешка, която съвременните родители все по-често правят, е да пренебрегват или отлагат ролята си на родител напред във времето с оправданието, че са винаги заети и претрупани от работа. И така до момента, в който изведнъж осъзнаят, че връщане назад няма, защото връзката родител – дете отдавна се е скъсала. За да не стигнем и ние до този злощастен момент, и за да не позволим на отчуждението да се промъкне тихомълком между нас и най-милите ни създания, трябва да избягваме тези грешки в отношението си към тях...

Не го изслушвате и не споделяте чувствата му

Когато детето дойде при вас с желанието си да сподели нещо, което го мъчи или радва, изслушайте го. В никакъв случай не го отпращайте. Не омаловажавайте неговите емоции. Проявете разбиране и му помогнете със съвет, какъвто само един родител може да даде, или се радвайте заедно с него. Така ще изградите стабилна емоционална връзка помежду си, а малкото човече ще знае, че всеки път, когато има нужда от вас, вие винаги ще сте насреща.

Често изпускате нервите си

Според психолозите, ако детето е по-малко и прекалено много своеволничи, строгият, но приятелски тон ще окаже по-добър ефект от студения, нравоучителен и рязък тон. Това обаче не действа при по-големите. В случай на възникнал евентуален конфликт между вас и по-голямото дете, реакция, облечена с думите от рода на: "Знаеш ли, начинът, по който ми говориш, не е моят начин на общуване. Остави ме да си помисля и спокойно ще обсъдим нещата по-късно този следобед" е далеч по-добра тактика. Това ще ви позволи да укротите гнева си и по-късно спокойно да намерите решение на възникналия проблем.

Не му вдъхвате кураж

Детето трябва да вярва в себе си, в своите възможности, а не да му внушаваме чувство на малоценност и неувереност. Ако то е тъжно от факта, че не се е справило успешно на теста по химия, ние сме тези, които трябва да го окуражим, че има и следващ път и тогава със сигурност ще се справи по-добре. А не да го съдим!

Сравнявате го с други деца

Често пъти, в желанието си да дадем най-доброто на детето си, налагаме прекалено много изисквания към него. Ставаме лоши критици и правим сравнения от типа: "Виж Георги колко хубаво свири на цигулка, а ти постоянно грешиш!", без да съзнаваме, че така се превръщаме в техните "спъникамъни" в живота. Нищо не прави едно дете по-тъжно и несигурно от това неговите качества и поведение да бъдат подлагани на строга критика от страна на родителите и да бъдат сравнявани с неговите брат или сестра. Сравнението единствено може да породи съперничество, което може да се окаже пагубно за отношението му както към самото себе си, така и към света.

Контролирате всяка стъпка на детето си

Не бъдете абсолютният авторитет всякога, навсякъде и за всичко. Спрете да бъдете ментор и всезнаещ съветник по отношение на всичко, касаещо ежедневието и проблемите на детето ви. Умението да бъдеш родител се състои и в това да дадеш възможност на детето само да взема решения, когато наистина това е важно за него, без да му налагаш собствени виждания за стратегия и тактика в отношенията му с обкръжаващия го свят – връстници, учители, треньори и т.н.

Не уважавате решенията му

Детето отчаяно има нужда от уважение и разбиране от страна на родителите си. Дори и когато те не демонстрират такова към вас, те искат да бъдат чути. Покажете им, че техните интереси, желания и проблеми живо ви интересуват и не са ви безразлични. Апатията въздейства много по-зле, отколкото една негативна реакция.

Не изразявате радостта си от успехите му

Независимо от повода – дали детето ви се е научило да кара колело, да плува или с лекота се е справило на теста по математика, възнаградете малкия умник подобаващо! Отпразнувайте повода, било то със страхотен 3D филм от екраните, с великолепен подарък или пищна вечеря с най-любимите му лакомства. Бъдете сигурни, че това не само ще влее у детето ви голяма доза вяра и самоувереност, но ще вдъхне у него стимул за преследването на следващия голям успех.

Четете още: Психолог алармира: Децата развиват куп емоционални проблеми, ако им спрем общуването с връстници