В рамките на три месеца животът ни се обърна на 180 градуса. Спряхме да ходим на работа. Някои останаха без работа. Затвориха детските градини и училищата. Родителите се почувстваха като заложници на собствените си деца. Първо дойде страхът. После недоверието. А след тях – желанието за свобода. И ето я – тя вече е на прага ни. Но нали сте чували приказката, че пълно щастие няма. Е, и свободата ни не е пълна. Дойде с куп ограничения и допълнителни клаузи, които понякога звучат доста странно и необосновано.

Как, например, си обяснявате, че можем да се движим с градския транспорт – с маски, разбира се, но не можем да отидем на театър? Разстоянието между хората в автобуса или трамвая не е по-голямо от това в театъра. И превозните средства са затворени, и театрите също. Каква е логиката тогава? Още повече, че в театъра не дишаш в гърба на човека до теб. А каква е логиката за фитнес центровете? Веднъж чух обяснението, че във фитнеса има много уреди, които се пипат от различни хора и освен това помещенията са затворени. Добре де, автобусите да не возят пътниците с отворени врати? Освен това във фитнес залите също може да бъде постигнато нужното разстояние – просто уредите ще бъдат разместени. Тогава? В превозните средства също пипаме - дръжките, перфораторите, седалките.

Получава се леко абсурдна ситуация. Която вместо да ни улесни живота и бизнеса, създава проблеми и поводи за смях.

Като идеята на една министърка, че хотелите можели да работят „на открито”. Чудя се какво имаше предвид. Дали че могат да предлагат нощувка под звездите? Ако е така, кой луд ще даде хилядарка за 10 дена в хотел, като може да си вземе каравана?

А, да. Няма плажове, свободни за ползване от фенове на палатките и караваните. Скоро всичко ще бъде застроено до последната песъчинка, защото концесиите вече са раздадени. За 20 години напред. Тогава вирус може и да няма, но и плажове няма да останат. За какво ни е да ходим на почивка? Ще си седим у дома и ще си подаваме краката през балкона, представяйки си, че сме на Синеморец или Арапя. Това поне го можем. Малко ли време се упражнявахме?

А в Слънчев бряг братята чужденци ще ръсят вируси, докато унищожават литрите евтин алкохол. На тях карантина не им трябва. Нито театър. Ама кой го е еня. И с лого за милиони, и без него, туризмът ни е в трета глуха. Важното е да се построят там едни хотелчета. Да се вземат последните метри плаж и да се бетонират. Пък после могат и празни да стоят.

И сега като се замисля, ми хрумна една велика бизнес идея. Да вземат да раздадат и парковете, и планините на концесия. Да сложат там през два метра фитнес уреди и ей го на – идеалната дистанция за спортуващи. Под наблюдение.

Добре че идва лято. Поне времето няма да ни създава ядове. Освен това през лятото театрите и без това не работят. Няма хора, няма проблем. Няма изкуство, само тулупи. Животът е прекрасен.

Раздаваме супер подаръци! Спечели комплект за красива коса, като харесаш нашата Инстаграм страница. Виж как да участваш тук: