Карантината се оказа сериозно изпитание за всички. Намирайки се затворени вкъщи и тревожейки се за близките си, много хора изпитват стрес. Представяме ви няколко прости начина да смъкнете нервното напрежение.

Правилно миене на чинии

Хората се делят на два типа – онези, които обичат да мият чинии, и онези, които мразят да го правят. Учени от Университета на Флорида (САЩ) твърдят, че вторите просто не изпълняват тази процедура правилно и затова не извличат полза от процеса. В експеримента участвали две групи студенти, изправени пред куп мръсни съдове. Първата група миели чиниите задълбочено – наслаждавайки се на топлата вода, на пяната, на блясъка на измитите чаши. Само след 15-20 минути миене при тях нивото на тревожност се понижило с 27 %. Втората група просто миела чинии възможно най-бързо. Сред нейните участници показателите за тревожност останали на същото ниво, както преди експеримента. Авторите на проучването твърдят, че всяка една домакинска работа, свързана с повтарящи се действия, успокоява нервите. Може да е не само миене на чинии, но и метене, миене на пода, бърсане на прах, грижи за стайните растения, белене на зеленчуци. Най-важното е да се концентрирате максимално върху това, което правите, а не върху мислите си.

Изправяне на стойката

Оказва се, че от гордата ни осанка зависят не само външният ни вид и здравето на гръбнака ни, но и паметта, работоспособността, самооценката, настроението и устойчивостта ни на стрес. Специалисти от Окландския университет (САЩ) са направили проучване, според резултатите от което хората с правилна осанка (изправени рамене и гръб) по-лесно запазват спокойствие под влияние на стресиращи фактори. В експеримента участвали две групи хора, които трябвало да се явят на интервю за работа. Участниците не знаели, че интервюто е постановка и затова съвсем искрено се притеснявали. Първата група била предварително посъветвана да внимава с осанката и да поддържа правилна стойка. Участниците от втората група нарочно били настанени в столове, в които е по-удобно човек да седи отпуснат и прегърбен. Първата група се справила с интервюто забележимо по-добре от втората. Участниците й говорели повече за себе си позитивно, усмихвали се, били приветливи и като цяло показали по-добра устойчивост на стрес.

Дъвчене на дъвка

Дъвката работи почти като антидепресант, но без странични ефекти. Редица проучвания потвърждават, че дъвченето на дъвка спомага за понижаване на стреса и нервозността и дори може да предотврати възникването на депресия. Например, учени от Университета в Кадиф (Великобритания) са изследвали навиците на 2248 души и са установили, че онези, които дъвчат дъвка по няколко пъти на ден, изпитват стрес почти двойно по-рядко от останалите. До подобни заключения са стигнали и специалисти от Университета „Суинбърн“ в Мелбърн (Австралия). Те са открили, че почитателите на дъвката имат значително по-ниско ниво на кортизол (хормон на стреса) в слюнката си. Най-вероятно това е свързано с факта, че дъвченето успокоява и отпуска мозъка. Впрочем, ако не успявате да се въздържите от чести прибежки до хладилника или до близкия магазин за закуски, дъвката ще ви предпази и от кариес.

По-малко новини

Разбира се, добре е да сме в течение какво се случва по света и у нас. При това обаче медиите и интернет-източниците пращят от тревожна и стресираща информация, която не задължително е проверена и надеждна. Дори Световната здравна организация съветва хората да ограничат следенето на новини относно COVID-19. Лекари ни препоръчват вместо да четем материали, които да ни тревожат и стресират, да почетем какви са практическите действия, които могат да намалят вероятността да се заразим или да ни помогнат, ако вече сме заразени. Времето, което бихме посветили на тревожни и панически новини, може да се използва за нещо полезно за психиката – например, дихателни упражнения, слушане на любима музика, игри с детето, галене на котка, гимнастика или просто сън.

Общуване с близките

Напълно нормално е във време на карантинни мерки, здравословни рискове и икономическа нестабилност човек да изпитва вълнения и тревоги. При това обаче е добре да не ги „консервира“ вътре в себе си, а да ги обсъди с доверени хора – роднини, приятели, психолози. Съвременните технологии позволяват да общувате дистанционно не само чрез разговори, но и чрез видео-чат. Сменете текстовите съобщения с гласови – те създават илюзия за близост. И не само казвайте на близките си какво изпитвате, но ги изслушвайте и тях – помагайки на други, помагате на себе си. Проучвания на Медицинска академия в Йелс са доказали, че когато човек подкрепя други по време на стрес, той самият става по-устойчив. Ако нямате подходящ събеседник, описвайте чувствата си в дневник. Учени от Мичиганския Университет (САЩ) ни уверяват, че тази практика ще ни помогне да се справим с негативните мисли и да преживеем по-леко тревогите си.

Четете още: Можем ли да се заразим с Ковид-19 в морето или в басейна