Замисляли ли сте се някога дали Исус Христос е имал съпруга и ако да, каква би била тя? Писателката Сю Монк Кид развихря въображението си и създава образа на Ана в „Книга на копнежите“ (издателство „Обсидиан“, 2020).
В Библията съпруга на Исус отсъства, но и никъде не пише изрично, че не се е женил. Историците и изследователите на живота му често спорят на тази тема и изтъкват различни аргументи за и против съществуването ѝ. Божествената му природа срещу факта, че по онова време мъжете в Галилея са били длъжни да имат брак, за да бъдат признати за възрастни и пълноценни хора.

Отсъствието на съпруга в Евангелията срещу отсъствието на каквато и да било информация в тях за дълги години от живота му. Прието е да се смята, че щом не е изрично посочено в Библията, просто не се е случило. Но хора са решавали кои текстове ще бъдат канонизирани и кои – отхвърлени и забравени. Църковната догма е ясна, историческата истина – не съвсем. Така че за нас остава да попълним празнините. За разлика от теологията, литературата може да си позволи прояви на въображение. Спомняте ли си „Шифърът на Леонардо“ на Дан Браун, където Исус е женен за Мария Магдалена и двамата дори си имат много поколения наследници?

Сю Монк Кид решава вместо да използва библейски персонаж, да си създаде собствен и влага в Ана много от себе си и от качествата и копнежите на жените, които познава. „Книга на копнежите“ е разказ за живота на Аза и за живота на Исус през нейните очи. Тя е не просто негов придатък, тя му е достоен партньор и ценна подкрепа. И ако Исус копнее най-вече Божието царство да дойде на Земята, Ана копнее да има глас и да пише. Да създава хроники, да увековечава своите съвременнички, пренебрегвани от книжовниците, да бъде техният глас.

„Книга на копнежите“ ни потапя в една древна епоха и историческите факти се преплитат с библейския мит и с въображението на писателката. Сю Монк Кид не може да ни даде достоверен отговор на въпроса съществувала ли е наистина съпругата на Исус, но ни дарява една възможна пленяваща история. Копнежите на Ана изпълват сърцето ни, докато четем, заедно с копнежа Исус да не бъде предаден от Юда и да не умре на кръста... но някои неща са неизбежни и събитията от Новия завет следват своя ход.

По красив и елегантен начин Сю Монк Кид ни напомня да проявяваме любов и разбиране към другите и да не обръщаме гръб на собствените си копнежи. Защото колкото и трудни за осъществяване да ни се виждат, струва си да опитаме.

Четете още: Великите пости – време за покаяние, а не за диети