Когато се разхождаш в мангрова гора, която обгръща почти целия бряг на остров Занзибар, се чудиш във вековен лес ли се намираш или на дъното на океана. Ако погледнеш нагоре си заобиколен от високи дървета с твърди зелени листа, сведеш ли поглед надолу- виждаш огромно пано от камъчета, раковини и пясък досущ като в морето.

Когато дойде прилива дърветата са залети от солените води на океана, при отлив ясно се виждат огромните им корени, оплетени в чудна плетеница.

Тази магическа гора всъщност е изключително важна-тя пази не само от ерозия, но и от цунами, защото намалява силата на вълната, предизвикана от земетресение и спира разрушенията навътре в острова. Изсичането й в Тайланд и Индонезия е причината за катастрофалното цунами, помело крайбрежието през 2004 година.

Мангровата гора в Занзибар все още е почти непокътната, а специално за туристите в една й част е направена дървена пътека и площадки, така че те спокойно да се разхождат над прииждащите води на океана. В непосредствена близост е и гората Джозани, в която расте червен махагон-второто най-скъпо дърво в света след абаноса.

Преди да достигнат огромните размери от най-горната снимка, бебета-костенурки са колкото човешка длан.

А в нея щъкат свободно маймуни от вида червен колобус, които живеят само на острова и се хранят единствено в листна маса. Сбъркат ли с друга храна обаче, веднага се отправят към близкото село и започват да търсят въглени в огнищата на местните жители-точно като нас, когато при болен корем пием медицински въглен.

А в спасителния център в същия район отглеждат огромните сухоземни и морски костенурки, които местните все още ядат. За да ги спасят, специалистите ги прибират в строго охраняваното пространство и след като укрепнат, ги връщат обратно в природата.

Същата съдба имат питоните и вараните, които също се срещат в Занзибар, макар и вече доста по-рядко.

Четете още: Невидимите жени на Занзибар