Тита запя с Джена, Дивна вероятно ще подпише с "Пайнер", Криско "тунинговал" жена си за 15 бона, Криско реди рими върху кючек ритми...с две думи - животът ни е попфолк.

Независимо дали го осъзнавате, или не. Независимо дали го искате, или не. Независимо дали ще го приемете, или не. Искаш ли да се говори за теб и да живееш добре от музика, отиваш при Пайнера и животът ти потръгва.

Къде сбъркахме и още по-важния въпрос - търсенето ли определя предлагането, или предлагането налага търсенето? Ние ли сме виновни, че не признаваме друго, освен бесния кючек, или просто нищо друго не виждаме по телевизора и не чуваме по радиото в колата, та горките, от липса на разнообразие, накрая само това си търсим после? Едва ли някога ще успея да си отговоря на тоя въпрос.

Едно обаче е сигурно - попфолкът може да не е олицетворение на музикалното майсторство (в общия случай), но тези хора определено знаят как да си въртят бизнеса, че и дупарата. И накрая, щеш не щеш, отиваш да забавляваш "масата", която те обсипва в салфетки. Независимо, че мечтата ти по-скоро е била да бъдеш повече като Уитни Хюстън и по-малко като...не знам. Все ще се сетите за някое турбофолк величие, вярвам във вас.

И още по-притеснителното е, че попфолкът отдавна не е само музика. Тези ритми, тези клипове, тези текстове изградиха цяла субкултура. И идеалите ѝ напълно изключват възможността една жена да е красива без поне малко хиалурон и един мъж да е представителен, ако бицепсите му не пръскат ръкавите на ризата, не носи чанта диагоналка и не се е сбивал поне веднъж в Студентски град.

И накъде отива този свят? Или поне нашият регион. След като две успешни поп певици откровено подписаха с най-големия попфолк гигант, а Криско (рапърът, отгледан от музиканти) пуска кючек след кючек, не ни остава нищо друго, освен да се смирим и да приемем, че попфолкът е безславното ни минало, настояще и бъдеще. Амин.

Четете още: Мария май прекали със сексапила? (Снимки)