Броени часове ни делят от официалното обявяване на номинираните филмови продукции, които ще се състезават във всички 23 категории на наградите „Оскар“. Деветдесет и четвъртата церемония по връчването на най-престижните филмови статуетки ще се проведе на 27 март 2022 г. в „Долби Тиътър“ в Лос Анджелис, като церемонията ще се излъчи за пореден път по Ей Би Си.

Заглавията ще бъдат обявени днес от aктьорите Лесли Джордан и Трейси Елис Рос, а сред най-спряганите от тях са "Дюн", "Белфаст", "Уестсайдска история", „Пица с женско биле“, "Силата на кучето", „Методът Уилямс“, „Къщата на Гучи“.

При актьорите Уил Смит е сред фаворитите заедно с Бенедикт Къмбърбач за ролята си в "Силата на кучето". Конкуренцията при актрисите е по-ожесточена, тя ще е вероятно между Никол Кидман ("Да бъдеш Рикардо"), Джесика Частейн ("Очите на Тами Фей") и Лейди Гага ("Домът на Гучи"). Оливия Колман ("Непозната дъщеря") и Пенелопе Крус ("Паралелни майки") също може да са сред номинираните за най-добра актриса.

За галасъбитията през 2022 и 2023 г. студиата вече ще трябва да отговарят на стандарти за полово, социално и расово многообразие. Голямата промяна за 2022 г. е от тази година ще бъдат обявени 10 филма за номинирани за най-добър филм. През последното десетилетие това беше плъзгащ се диапазон от пет до 10 номинирани. През повечето години бяха осем или девет.

Други казуси също са в процес на въвеждане при избора на номинации. Става дума за новия регламент, поставящ условия на холивудските студиа и за екипа зад камера. Той трябва да влезе в сила до 2024 г.

Индустрия с повече трансексуални, азиатци, латино и афроамериканци, а също и с повече хора с физически недъзи. Такъв трябва да е поне един от актьорите в главна или значима поддържаща роля. Такива трябва да са и най-малко 30% от всички актьори във второстепенни роли.

Трябва да припомним, че документът е решение, което Академията взе след скандала за „белите оскари“ през 2016 г., свързано с негодуванието от твърде ниския брой жени и цветнокожи, наградени с Оскар. Мисията бе отчетена за успешна, като в следващите две години в сила ще влязат още нови изисквания за филмите, борещи се за голямото отличие – статуетката за най-добър филм.

Според промените холивудските студиа ще трябва да се съобразят с критерии за актьорите в главните роли, поддържащите образи, екипа зад камера, маркетинговите специалисти и дори стажантите. Според една от опорните точки поне един от артистите, които отбелязват значително присъствие на екран ще трябва да е цветнокож. Според друга – 30 на сто от актьорите с по-малки роли ще трябва да са жени, представители на LGBT общността, инвалиди и т.н. Сред най-често застъпваните теми ще трябва да присъстват и истории, фокусирани върху проблеми на малцинствените общности.

Значи ли това, че най-престижните кино награди вече ще отиват само при филми с полово, религиозно и расово разнообразие? Всъщност не съвсем. След като новите правила на Американската академия за филмово изкуство предизвикаха смут и противоречиви реакции в Холивуд, от Гилдията решиха да тушират напрежението, като заявиха, че критериите ще важат само за категорията за най-добър филм, като към всички останали статуетки ръка могат да отправят и продукциите, чието съдържание не е съобразено с политкоректните правила на Академията.

Що се отнася до политическата коректност на тези расови и джендър квоти, киноиндустрията никога не е била лишавана от тях. Тематиката на расовата дискриминация в САЩ винаги е била широко застъпена в историята на Холивуд. Друг е въпросът за хомосексуализма. Докато преди ставаше дума за негласна диктатура – истории на хомосексуални двойки в американското кино бол, с тази разлика, че днес говорим за агресивно и открито налагана джендър идеология. А единственото, до което такава открита пропаганда може да доведе, е допълнителното разделяне на западното общество на две фракции.

Е, да, успокояващо звучи уверението на индустрията, че новите правила не трябва да пречат на творците да изразяват свободно идеите си. Но изискването към даден автор да се съобразява с правило, което му казва какво да снима, с кого да снима и за какво да снима, само по себе си вече е равносилно на дискриминация. Именно това е плашещото. Напомня времето на комунизма, което по-зрелите от нас добре си спомнят – когато също се изискваше във филмите да се вкарват партийни линии и идеологии.

Четете още: Тя искаше да се докаже, но падна на леда... Китай я съсипа