Автор
Ева Лъчезарова

10 разтърсващи цитата за любовта от Мария Лалева

Думите на Мария Лалева имат изумителното свойство да достигат право до сърцето. Докосват те толкова силно, че оставят следа, понякога те разплакват, друг път те карат да се усмихнеш с усмивката на мъдростта, но винаги те променят.

Това беше и причината да помолим авторката на "Живот в скалите" и "Пасиансът на архангелите" да избере специално за Woman.bg 10 разстърсващи цитата, които да ви вдъхновят в деня на любовта и виното.

1. „… Но едно сърце за двама не стига. За една любов трябват две цели сърца."

2.
… А любовта винаги е правилният отговор. На всеки въпрос под това небе. Единственият правилен."

3. „… И да бегаш от нея, она пред тебе оди. Не можеш да надбегаш любовта. Се едно да се мачиш да надбегаш Господ. Е, как ке стане тая работа - да надбегаш Господ, да го излажеш?"



4.
… приятелството и любовта са най- безспорното доказателство, че Бог съществува."


5.
Ние, хората, не осъзнаваме колко много красота можем да създаваме с енергията си, с мислите си, с думите си, с любовта си. Ако знаехме какво оставяме около себе си във въздуха, ако можехме да го видим, щяхме наистина да приличаме на ангели, които разпръскват само светлина и добро. Затова не вярвам, че смъртта съществува. Тя е безсилна пред любовта. Любовта остава след тленното тяло във въздуха. Щом тя е там, и аз ще съм там. И Бог също. Така се раждаме всеки ден ние, хората, любовта ни, душата ни и Бог.“


6. „… В живота ни задължително трябва да има една такава любов – с дъга и без бъдеще, за да се научим да създаваме нашето „сега“ като единственото съществуващо време. Вярвам, майко Христина – любовта е единствената сила, която може да ни покаже, че Вселената има само сегашно време.

7.
Вече знам, че трябва да имаш любов в себе си, за да я извикаш пред себе си. Любовта е навсякъде, но за да те доближи и да те прегърне, е нужно да разпознае себе си в теб, да надуши любовта в сърцето ти, да я усети. Минаха много и тежки години, преди да се разлисти това познание като книга пред мен и да прочета в края ѝ, че всъщност край няма. Нито любовта има край, нито животът. Има само мигове, в които те са. Сега обичах и бях обичана, бях в този момент и на това място. И не можеше да бъде друго. За никого."


8.
И ще вярвам, че любовта е единствената истинска човешка същност, че тя е материалът, от който човекът е изграден, и че тя е пътят, който му е даден свише – накъдето и да върви той, който и да върви с него. Важното е да продължава да върви."


9.
… И тогава си зададох друг въпрос – кое не е любов?… И си отговорих – страхът не е любов. Ревността не е любов. Страстта не е любов. Да властваш над някого и да го подчиняваш, не е любов. Да го променяш, за да ти пасне, не е любов. Дългът и отговорността не са любов. Меренето на дадено и взето не е любов. Зависимостта не е любов. Самосъжалението и съжалението, отчаянието от това, че си изоставен и необичан, не е любов. Времето, прекарано с някого, не е мерило за любов. Ужасих се, че след всички тези отговори не остана нищо, което да е любовта. И тогава прозрях, че любовта е онова нещо, което няма противоположност. Тя просто е, случва се и я живееш с това нейно лице, с което е дошла при теб. И единственото, което можеш да направиш, е да дадеш най-доброто от себе си и да приемеш най-доброто от другия."


10.
– Но знаеш ли, Кора… Сърцето никога не закъснява за една любов, никога! Само разумът закъснява.“