Думите на Мария Лалева имат изумителното свойство да достигат право до сърцето. Докосват те толкова силно, че оставят следа, понякога те разплакват, друг път те карат да се усмихнеш с усмивката на мъдростта, но винаги те променят.

Това беше и причината да помолим авторката на "Живот в скалите" и "Пасиансът на архангелите" да избере специално за Woman.bg 10 разстърсващи цитата, които да ви вдъхновят в деня на любовта и виното.

1. „… Но едно сърце за двама не стига. За една любов трябват две цели сърца."

2. „… А любовта винаги е правилният отговор. На всеки въпрос под това небе. Единственият правилен."

3. „… И да бегаш от нея, она пред тебе оди. Не можеш да надбегаш любовта. Се едно да се мачиш да надбегаш Господ. Е, как ке стане тая работа - да надбегаш Господ, да го излажеш?"

4. „… приятелството и любовта са най- безспорното доказателство, че Бог съществува."

5. „Ние, хората, не осъзнаваме колко много красота можем да създаваме с енергията си, с мислите си, с думите си, с любовта си. Ако знаехме какво оставяме около себе си във въздуха, ако можехме да го видим, щяхме наистина да приличаме на ангели, които разпръскват само светлина и добро. Затова не вярвам, че смъртта съществува. Тя е безсилна пред любовта. Любовта остава след тленното тяло във въздуха. Щом тя е там, и аз ще съм там. И Бог също. Така се раждаме всеки ден ние, хората, любовта ни, душата ни и Бог.“

6. „… В живота ни задължително трябва да има една такава любов – с дъга и без бъдеще, за да се научим да създаваме нашето „сега“ като единственото съществуващо време. Вярвам, майко Христина – любовта е единствената сила, която може да ни покаже, че Вселената има само сегашно време.

7. „Вече знам, че трябва да имаш любов в себе си, за да я извикаш пред себе си. Любовта е навсякъде, но за да те доближи и да те прегърне, е нужно да разпознае себе си в теб, да надуши любовта в сърцето ти, да я усети. Минаха много и тежки години, преди да се разлисти това познание като книга пред мен и да прочета в края ѝ, че всъщност край няма. Нито любовта има край, нито животът. Има само мигове, в които те са. Сега обичах и бях обичана, бях в този момент и на това място. И не можеше да бъде друго. За никого."

8. „И ще вярвам, че любовта е единствената истинска човешка същност, че тя е материалът, от който човекът е изграден, и че тя е пътят, който му е даден свише – накъдето и да върви той, който и да върви с него. Важното е да продължава да върви."

9. „… И тогава си зададох друг въпрос – кое не е любов?… И си отговорих – страхът не е любов. Ревността не е любов. Страстта не е любов. Да властваш над някого и да го подчиняваш, не е любов. Да го променяш, за да ти пасне, не е любов. Дългът и отговорността не са любов. Меренето на дадено и взето не е любов. Зависимостта не е любов. Самосъжалението и съжалението, отчаянието от това, че си изоставен и необичан, не е любов. Времето, прекарано с някого, не е мерило за любов. Ужасих се, че след всички тези отговори не остана нищо, което да е любовта. И тогава прозрях, че любовта е онова нещо, което няма противоположност. Тя просто е, случва се и я живееш с това нейно лице, с което е дошла при теб. И единственото, което можеш да направиш, е да дадеш най-доброто от себе си и да приемеш най-доброто от другия."

10. „– Но знаеш ли, Кора… Сърцето никога не закъснява за една любов, никога! Само разумът закъснява.“