Гледам и не вярвам на очите си. Войната и кризата винаги вадят на показ най-слабите страни от човешката природа. Не, не става въпрос за жестокостта и безумието, на което ще се нагледаме в идните дни. Става дума за това, че за пореден път сме по-разделени от всякога, а както е казал Наполеон “Разделяй и владей”.
Днес, имам чувството, че ние сме по-лесно управляеми и манипулируеми от всякога. Не българите, не европейците, а светът.
Само помислете колко много ни раздели Ковид през последните две години. Този вирус и възприемането за него разби семейства, развали приятелства и създаде такова ожесточено противопоставяне в обществата, че чак не е за вярване. А донесе ли ни нещо хубаво това? Не, разбира се. Когато няма единство, няма прогрес. Но пък пада страшна манипулация.
И така до вчера, когато още една тема раздели света. Войната в Украйна. “Агресор, диктатор, убиец, сатрап”, изкрещяха едните за Владимир Путин. “Така им се пада на Украйна, като тръгнаха да играят със САЩ и Запада”, изреваха другите. Едните поставиха украинското знаме на профилните си снимки, другите направиха същото, но с руския флаг. Доставчици на телекомуникационни услуги обявиха, че ще спрат “Русия днес”, в мрежата се появиха призиви за бойкот на известна хранителна верига за руски стоки, та чак и бяхме призовани да не зареждаме руско гориво.
От другата страна не спряха да надигат глас онези, които по някакъв начин защитават операцията. “Ама забравихте ли какво правеше украинският режим с жителите на Донбас? Колко животи бяха отнети там, колко права бяха потъпкани?”
Монетата винаги има две страни, но на войната лицето винаги е грозно. Украинците няма да бъдат спасени заради профилните ни снимки. Няма да им стане по-леко от това, че няма да зареждаме руско гориво или няма да купуваме руски стоки. Та дори и ако отменим 3 март, каквито призиви има днес, нищо няма да се промени за тях. Днес в Киев е страшно, руските части са вече в северно предградие на столицата. Днес и двете страни сигурно ще дадат много жертви, хората панически ще се опитват да бягат под звуците на оглушителните сирени.
Не се задават добри времена за Украйна, пък и дали Киев не бе подведен?! Както изглежда, никой няма намерение да им помогне. Онези държави, които така яростно ги защитаваха, стоят отстрани и налагат санкции с мили думи за подкрепа. Ама моля ви се! Хората там вече умират.
А разделението на света по темата, то не работи за никого, най-малко за нас.
Забравихме ли миналото? Войната в Ирак и войната в Грузия? А тази в Сирия? Коя война изобщо свърши добре? Никоя. Те дори още не са приключили. И арабската пролет не доведе до нищо хубаво. А следващите винаги може да сме ние… Само вижте в какви вълчи времена живеем…
“Това е война между Русия и САЩ, ние сме просто земя, свободна земя, където ще загиват хора”. Бесарабският българин Виктор, който от 20 години живее в Украйна, много простичко е казал май всичко.
Та защо спорим и защо се надприказваме, като друго трябва да направим. Ние трябва да минем на едно съвсем различно обществено ниво и развитие, за да променим нещо в света. А за съжаление дори, докато го пиша, това ми се струва напълно утопично. Макар че масата има силата да променя. Но не, когато е разделена.
И в този смисъл сега кое точно знаме ще сложите на профилите си в социалните мрежи - това на Русия или това на САЩ? И дали ще има разводи, защото единият в двойката подкрепя Украйна, а другият - Русия? Я, помислете пак...
