Практиката „Внимание към тялото“ е базова на осъзнатия живот. Тя е достъпна по всяко време където и да се намираме. Практиката "Внимание към тялото" формира навика за насочване на вниманието към: вашите усещания в тялото, към дъха ви, как и чувствате ли въобще въздуха с кожата си, какви аромати долавяме в момента, кои мускули в момента са напрегнати или отпуснати…
Тази проста, но редовна практика, ни позволява да привлечем вниманието си и да контактуваме с тялото си и усещанията, които възникват в него. В началния етап, за да формираме желания навик, може да ни е необходим „будилник”, който постоянно да ни напомня за вниманието към тялото ни. Програмирайте напомняне за всеки час или по-добре - на всеки половин час и веднага щом чуете сигнала, насочете вниманието си към усещанията си в тялото.
Защо е толкова важно всичко това?
Практиката "Внимание към тялото" ни отваря очите за излишното напрежение, натрупано в различни части на тялото ни. Точно сега, без да променяте стойката си, разходете се мислено по цялото тяло и отпуснете всички мускули, които са напрегнати, обърнете специално внимание на лицето си.
Премахнете цялото ненужно напрежение и го правете всеки път, когато си спомните за това упражнение, което е толкова лесно и просто. Тази практика дава усещане за осъзнатост и ви позволява да поддържате потока от жизнена енергия в тялото. В крайна сметка, всяко наше състояние, отрицателно или положително, е енергия, то е гориво за нашата „ракета”, това е нашето резервно състояние за реализиране на каквито и да е набелязани цели.
Ако реакциите на тялото ни не се забелязват, ако се игнорират, не се преживяват, те се капсулират се и се натрупват под формата на утайка вътре в организма. Например в бъбреците или в жлъчния мехур, под формата на напрежение в тялото, което със сигурност рано или късно ще избие навън, под формата на различни здравословни проблеми и сфери на живота. Задържането на част от вниманието в тялото при разговор с друг човек е възможност да си спестите енергията на 100%, възможност да бъдете осъзнати при контакта си с друг човек, без да "изгубите себе си".
Вниманието към тялото ни = Осъзнаване = Отговорност
Отговорност за какво, вероятно се питате? За това, което чувствате. Много хора смятат, че това е въпрос на контролиране на чувствата си и на поведението. Не, не и НЕ! Невъзможно е да контролирате чувствата си.
Ако сте ядосан сега, вече сте ядосан. Ако сте обидени, тогава обидата вече е налице. Да, разбира се, 99% от хората се преструват, че тези състояния не съществуват, определено можете да не ги забележите и вие у себе си, но те ВЕЧЕ съществуват. Нашата реакция към всякакви външни стимули, като: непредвидени събития, нечии думи или действия, се случва далеч преди да сме в състояние въобще да помислим за това.
Подобни реакции са първични. Можем само да изживеем това състояние съзнателно или не, насочвайки вниманието си към случващото се. Свидетелствайки на случващото се с нас, постепенно осъзнаваме към какво се „придържаме“. Осъзнаваме, че ни липсва свобода.
Практиката „Внимание към тялото“ може да бъде разширена чрез практиката на съзнателно изживяване на чувствата си. През целия ден, на всеки час или може би по-често, ако желаете, може да записвате на лист хартия имената на чувствата, които изпитвате в даден момент от време или да опишете усещанията, които изпитвате вътре в тялото си. Това е много динамичен процес. Опитайте се да изследвате себе си през деня. Понякога този процес се проточва... Но наблюдението над себе си, над живота вътре в тялото ви, е първата стъпка към Пробуждането!
Нека си признаем – колко често насочваме вниманието към тялото си? Възприемаме го като даденост, като нещо, което е длъжно да ни служи, живеем така, сякаш имаме резервно тяло. А то търпи ли, търпи. Но не безкрайно дълго…