Любимката на поколения зрители - Цветана Манева, трогна публиката с разтърсваща реч по повод сбогуването ѝ със сцената.
78-годишната актриса бе удостоена с голямата награда за цялостен принос към театралното изкуство Аскеер тази година. Церемонията по връчването на наградите на фондация „Академия Аскеер“ за постижения в театралното изкуство през изминалия сезон се състоя на 24 май в театър "Българска армия".
Тази година бляскавият спектакъл се проведе под надслов „Урок по български“ и бе посветен на 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски.
БТА
„Ако имаше тази вечер изгряваща звезда, аз се чувствам като залязваща“, каза Цветана Манева.
„Без хумор. Наистина. Всяко нещо на този свят има край и в последно време аз нямам достатъчно сили вече да оползотворявам по най-добрия начин онова, което се крие дълбоко в душата ми, и което винаги съм се стремяла и съм успявала да предам на публиката, дошла на театър. Ние заслужаваме обич, тъй като хората на театъра са най-чувствителните, емоционалните и преданите. А пък този свят, който така устремено се е запътил да стане, извинете ме, срамен, жесток, да ни чертае бъдеще, че ще опустеят пространствата в които живеем, творим, съществуваме, мечтаем… Вярваме и искаме да има хора след нас, които също така да мечтаят, представа си нямате. Аз твърдо вярвам, че всичко това може да се върши в театъра. Ако и вие мислите така, може да ми благодарите, като ми изръкопляскате за последен път“, допълни още тя.
Със сигурност българската театрална сцена ще осиротее без присъствието на тази гигантска актриса, без нейния титаничен талант и дълбок емоционален заряд, бликащ от всяка фибра на тялото и душата ѝ.
БТА
Но въпреки нейното „сбогом” с публиката, тя завинаги ще остане свързана с театъра като една от най-забележимите драматични актриси на България. Не само защото животът ѝ минава в театъра още от малка като дъщеря на актьора Георги Манев, но и заради щастливата си съдба на актриса, изиграла всички най-значими класически и съвременни героини.
Еболи, Жулиета, Албена, Нора, Медея, Антигона, госпожица Юлия, Фру Алвинг, Джулия, Бланш, Вирджиния Улф, Мод, Лора, Бернарда Алба, Коко Шанел, Ана са само една малка част от театралните ѝ превъплъщения, които публиката помни и за които мечтае всяка актриса.
Кариерата ѝ я среща с творчеството на автори като Еврипид, Шекспир, Молиер, Ибсен, Стриндберг, Чехов, Йовков, Тенеси Улиямс, Жан Ануи, Лорка, Едуард Олби, Константин Илиев, Яна Борисова, Ева Енслър и други.
Ще я запомним и с ролите ѝ във филми от златните години на родното кино като „Опасен чар“ (на Иван Андонов), „Последна дума“ (на Бинка Желязкова, за ролята си в който получава „Златна роза“ през 1973 г. на Международния кинофестивал).
Както за родните киномани, така и за самата нея, незабравими остават превъплъщенията ѝ в „Трудна любов“, „Дами канят“ и „Мечтатели“ – филми, сътворени под режисьорския замах на Иван Андонов. Особено важна е и срещата ѝ с Георги Дюлгеров в „Мера според мера“.
В „Сватбите на Йоан Асен“ на Вили Цанков актрисата е похвалена като невероятен професионалист от Коста Цонев.
„Моята истина е тази – стремя се да бъда добра“, казва преди време в интервю за „168 часа“ голямата актриса. За родната публика обаче Цветана Манева ще остане на просто една добра актриса, а Кралицата на родната сцена, която остави незаличима следа в историята на българския театър и кино.
Изящна и провокативна, нейното присъствие на сцената, нейната осанка, артистична грация и обаяние, я превърнаха в алманах и вдъхновение за поколения артисти, в икона, която докосва и разтърсва всеки, докоснал се до нейния талант.
Ето и пълния списък с отличените на церемонията по връчването на наградите „Аскеер 2022“:
Най-добро представление
„Опашката“ от Захари Карабашлиев – Драматично-куклен театър „Иван Радоев“ – Плевен
Режисура
Диана Добрева за „Коприна“ по романа на Алесандро Барико, драматизация Александър Секулов, постановка на Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
Съвременна българска драматургия
Александър Секулов за „Народът на Вазов“, постановка на Народен театър „Иван Вазов“
Моноспектакъл
„На живо“ по текст на Яна Борисова, режисьор Димитър Коцев- Шошо, сценография Никола Тороманов – Фичо, композитор Милен Кукошаров, с участието на Александра Сърчаджиева и Радена Вълканова, постановка на „Контра план“
Водеща женска роля
Мария Каварджикова за ролята и на Пилар в „Една испанска пиеса“ от Ясмина Реза, постановка на Малък градски театър „Зад канала“
Водеща мъжка роля
Малин Кръстев за ролята му на Мариано в „Една испанска пиеса“ от Ясмина Реза, постановка на Малък градски театър „Зад канала“
Поддържаща женска роля
Лили Шомова за ролята и на Кристин в „Госпожица Юлия“ от Аугуст Стриндберг, постановка на Театър „Възраждане“
Поддържаща мъжка роля
Юлиан Вергов за ролята му на Иван Вазов в „Народът на Вазов“ от Александър Секулов, постановка на Народен театър „Иван Вазов“
Изгряваща звезда
Сдружение „Суматоха“ за „Въпреки живота, всичко е любов” по Виктор Пасков, постановка на Драматичен театър „Рачо Стоянов”– Габрово
Сценография
Мира Каланова за „Коприна“ по романа на Алесандро Барико, драматизация Александър Секулов, постановка на Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
Костюмография
Марина Райчинова за „Коприна“ по романа на Алесандро Барико, драматизация Александър Секулов, постановка на Драматичен театър „Николай О. Масалитинов“ – Пловдив
Театрална музика
Николай Иванов за „Шахнаме: Сказание за Зал“ по Фердоуси – Театър Азарян, Национален дворец на културата и Фондация „Ден Гри“
Четете още: Цветана Манева: Българинът е жив, защото все още може да обича
