Гимнастичката Цвети Стоянова се снима в новия филм на Мариан Вълев „Чалга“, който ще гледаме по кината от пролетта на следващата година. Красивата брюнетка, която отпразнува рождения си ден заедно с колегите си на снимачната площадка, разказа в откровено интервю пред Woman.bg за притесненията си пред камерата, дали ще прави кинокариера и кога сънува баба си, която си отиде преди година.

-Как се подготви за филма?
-На диета съм до края на снимките. Едно от основните изисквания още в началото на работата ми бе, че трябва да отслабна доста килограми заради ролята. В сценария изрично пише, че играя болезнено слабо момиче. Шегувах се с режисьора: „Не може ли само „слабо момиче“. Отслабнах цели 16 килограма, трябваше да сваля 20, но не успях. При старта на снимките бях 51 килограма при височина метър и седемдесет и пет. В началото доста понамалих храната, после минах на една ябълка, няколко ореха и малко мед, но сега вече си хапвам. Свикнала съм с глада, макар че сега, на 28 години ми е по-трудно да спазвам хранителен режим. Много по-лесно е да сваляш килограми на 16 години.

Екипа на филма след поредния снимачен ден

-В гимнастиката ли е по-трудно или в киното? С кого е по-лесно да се работи - с Мариан Вълев или Илиана Раева?
-Много е различно. Цял живот съм се занимавала с гимнастика, още от много малка и съм й посветила 20 години. В кино се снимам за първи път. С актрисата, която играе главната героиня, се запознахме три дни преди снимките, не знаех нищо и за процеса. Не очаквах, че ще ми бъде толкова трудно. Първата сцена, която снимах, доста ме притесни. Това разказах и на Вълев - участвала съм в толкова състезания, гледали са ме толкова хора, носила съм сериозна отговорност, но никога не са ми треперели краката и ръцете така, както когато започна сцената. Ние снимаме в неконтролирана среда, в която случайните минувачи не подозират, че се прави филм. Затова и реагират спонтанно, това също е голямо предизвикателство.

-Значи може да импровизираш?
-Не, спазвам сценария. Мислех, че ще ми е трудно да науча текста, но се справих. Знаех го преди началото на снимките, но когато Вълев реши да смени някои реплики, трябваше да снимаме четири дубъла, за да ги кажа правилно. Явно обичам да съм под светлините на прожектора още от времето, когато бях гимнастичка. Но все още не се чувствам достатъчно подготвена, за да играя в театъра или пък в киното, защото за това се изисква доста голяма подготовка, която аз нямам. Затова не мисля, че ще правя кариера на сцена. Иначе правя бижута и всички от екипа имат по нещо мое. Това е хоби, което ме успокоява, но само когато ми дойде музата.

С Елеонора Иванова, която изпълнява главната роля във филма

-Имаш ли любовни сцени?
-Само една, в която се целувам с моя мъж във филма. Мариан Вълев ни изненада, като точно преди края на сцената нареди да се целунем, не беше по сценарий. Нямахме много дубли, макар че и двамата бяхме много притеснени. Една смешна случка преди сцената обаче свали напрежението. Във филма съпругът ми е просто Очиларкото, но точно преди да започнем да снимаме, очилата изчезнаха. Настана лека паника, но с целувките ми беше трудно. Снимането на филма е едно прекрасно изживяване, което имам честта да ми се случи. За първи път влагам толкова много сърце в нещо, виждам и хората около мен колко любов влагат в работата си. Аз не съм свикнала да се работи с любов. В гимнастиката нещата се случваха по друг начин. Сега ми е толкова хубаво и приятно. Смеем се много, но и плачем, въобще минаваме през емоции, където няма къде другаде да изпиташ за толкова малко време.

-А за какво плакахте?
-По сценарий трябваше да плача, но понеже не съм актриса и не знам как да го направя, Мариан просто ме накара да изпитам чувствата, които изпитва моята героиня. Беше в църква и той се приближи до мен, започна да ми разказва за нещата от живота. Адресира ги към мене и аз веднага започвах да рева, стана ми много мъчно. Поглеждам - то и екипът плаче.

-Какво научи от него?
-От него се научих да гледам качествено кино - хубави филми, които не познавах досега. В момента вече подбирам какво гледам и се допитвам за всичко, което искам да видя. Вече имам и любими актьори, на които обърнах внимание благодарение на Мариан. Той е истинска кино енциклопедия.

-Сънуваш ли баба си, която загуби наскоро, и тя как щеше да реагира на участието ти в „Чалга“?
-Тя нямаше възможността да разбере, че нещо такова ще ми се случи. Няма ден, в който да не си мисля за нея. Сънувам я рядко, само в най-тежките ми моменти, в които трябва да взимам важни решения. На няколко пъти дойде с много важни отговори.