Едно женско име набра огромна популярност през последните седмици и предизвика взрив от противоречиви коментари, след като стана ясно, че е на път да заеме поста министър-председател – Джорджа Мелони – новата звезда на италианския политически небосклон.
Коя е тя, вероятно се питат мнозина извън Италия. С какво успя да привлече така силно вниманието на света и защо голяма част от избирателите решиха да ѝ гласуват доверие?
С християнска идентичност, семейни ценности и патриотизъм – основни опори в политическия ѝ манифест, Джорджа Мелони стана стане първата жена министър-председател на Италия. Символът на нейната партия „Братя на Италия“ включва изображение на трицветен пламък, заимствано от неофашистка партия. Лого, което тя категорично отказва да смени въпреки призивите да го направи. За да потуши страстите в тази посока, тя не спираше да твърди, че на италианците им е писнало от дискусии за неофашистка носталгия. И че фашизмът безусловно трябва да остане част от миналото. Не и от бъдещето. И сякаш успя да натрупа привърженици.
Да припомним, че през 2018 г. „Братя на Италия“, чието име е вдъхновено от началните думи на националния химн – партия, възприемана като маргинална сила, спечели едва 4.4 на сто от гласовете на изборите. Сега се очаква да вземе солидните 25%, което съчетано с прогнозни 12% от “Лига”, плюс 8% от Берлускони, ще даде на коалицията комфортно мнозинство спрямо основния конкурент - лявоцентристката формация “Демократическа партия” на Енрико Лета.
„Единствените, които се страхуват от победата ни, са левите партии, защото разбраха, че властта им е свършила. Добрите хора на Италия не се страхуват, хората, които искат да работят здраво, продуктивно. Не се страхува Италия на жените, които не са молили за квоти, а вместо това са искали услуги и меритокрация, не се страхува Италия на младите хора, които не искат да избягат от родината си. Тези, които мечтаят за горда Италия, не се страхуват.“, казва тя в една от речите си по време на предизборната си кaмпания.
Всъщност изборът на Мелони е безпрецедентен не само поради популярността, която тя успя да натрупа през последните пет години, благодарение на силния си дух и ораторски талант, но и защото Италия никога не е имала жена за министър-председател и никога в историята на републиката страната не е имала толкова десен премиер. И да, корените на убежденията ѝ са крайнодесни, тя ръководи дясна партия, която само преди няколко години беше доста далеч от идеята да управлява държавата и да бъде най-голямата политическа сила.
„Сега италианските избиратели ѝ дадоха възможност да управлява. Тя трябва да докаже, че заслужава това доверие.“, отбелязва политическият анализатор Лоренцо Прелиаско.
Мелони набра популярност, след като бе начело на единствената партия, която остана в опозиция на правителството на националното единство на Марио Драги.
На тези избори тя се съюзи с дясната партия „Лига“ на Матео Салвини, която също като нея подкрепя твърди мерки срещу нелегалните мигранти. Другият ѝ ключов партньор е дясноцентристката „Форца Италия“ на бившия премиер Силвио Берлускони.
„Голяма част от идентичността ми“, пише Мелони в биографичната си книга „Аз съм Джорджа“, е изкована, докато расте в работническия квартал на Рим – Гарбатела. Когато е на 15 години, се присъединява към младежки клон на Италианското социално движение, неофашистката партия, от която няколко десетилетия по-късно ще заеме символа на пламъка и ще разлепи политически плакати по улиците.
Като защитник на суверенитета нейната партия подкрепи Марио Драги за предоставянето на оръжия на Украйна. Освен това е твърд поддръжник на НАТО. Мелони обаче смята, че правилата на ЕС често нарушават суверенитета на Италия и се застъпва за върховенство на националното право над европейското.
Но коя е Джорджа Мелони?
Родена е през 1977 г. и произхожда от скромно семейство и, както казахме вече, в работнически квартал в Рим. Бащата се изнася в Испания, където скоро напълно загубва интерес към Джорджа и сестра ѝ Ариана. Така, останали без баща, двете момичета израстват само с майката и са принудени от тийнеджърска възраст да работят, за да подпомагат семейния бюджет.
Когато е на 15, се записва в “Младежки фронт” (част от “Италианско социално движение”). Присъствието ѝ в редиците му изумява членовете на основаната от поддръжници на Мусолини организация, които са само мъже, а и по това време е крайно нехарактерно жена да се запише в крайнодясна радикална организация. Но Джорджа го прави. И бързо успява да завоюва уважението на активистите със своята прямота, честност, отговорност и отдаденост към каузата. От тогава до сега тя безрезервно и отявлено поддържа ясното послание “Аз съм една от вас”.
Днес Мелони може да се похвали с редица младежки организации, основани и ръководени от нея. През 1998 г. се присъединява към “Национален алианс” на Силвио Берлускони, където заема множество постове, а през 2008 г. с назначаването си за министър на младежта става и най-младият министър в историята на Италия изобщо. Заема поста до 2011 г. когато кабинетът на Берлускони пада безславно. През 2012 г. съосновава “Братя на Италия”, на която от 2014 г. е и президент.
За Джорджия определено може да се твърди, че е изключителен стратег, ловко съчетаващ противоречиви позиции по различни въпроси. Първоначално прочута с твърдолинейния си подход, сега у нея се наблюдава все повече склонност към прагматизъм и компромиси.
Тя осъжда европейския федерализъм, пледира за повече национална идентичност и самостоятелност, симпатизира на низвергнатия от ЕС Виктор Орбан, но в същото време уровновесява везната, като заявява, че не е против 200-те милиарда евро по Плана за възстановяване и развитие, отпуснати за Италия.
През годините е изразявала неведнъж симпатии към Владимир Путин, а и коалиционните є партньори “Лига” на Матео Салвини и “Форца Италия” на Силвио Берлускони многократно са били обвинявани в топли връзки с “Единна Русия”, която се свързва също с Путин. Това обаче не ѝ пречи да демонстрира категорично твърд отпор към руската инвазия в Украйна.
Мелони обаче продължава непоколебимо да защитава теми, по които със сигурност ще са повод за търкания с ЕС – тя е против нелегалната имиграция, абортите и еднополовите бракове.
В тази връзка, през август тази година тя стана обект на сериозни критики, след като публикува на профила си в Twitter видео на изнасилване на жена (заснето от очевидец през прозореца на дома му). За нарочно размазаното видео Мелони твърдеше, че показва как бежанец, кандидатстващ за убежище в Италия изнасилва украинка, също получила закрила от италианските власти.
"Не можем да мълчим пред този брутален акт на сексуално насилие, извършен посред бял ден в Пиаченца от кандидат за убежище. Прегръщам тази жена. Ще направя всичко възможно да върна сигурността в нашите градове", написа Мелони в публикацията си в Twitter по повод случващото си в страната ѝ.
Споделянето на клипа предизвика противоречиви реакции, като мнозина изразиха мнение, че то е проява на политически опортюнизъм и възползване от нещастието на жената за политически дивиденти.
Макар отдавна да не зове за изоставяне на еврото или дори излизане от ЕС, тя не пропуска да подчертае близките си отношения с партията, осъществила Брекзит - “Торите” във Великобритания. Още симпатизира на консерваторите в САЩ, полската “Право и справедливост”, унгарската “Фидес” и израелската “Ликуд”.
От 2020 г. Джорджа заема и една друга твърде влиятелна позиция, а именно предвожда “Европейските консерватори и реформисти” – европейската партия, в която членуват полската “Право и справедливост”, както и все по-влиятелни партии от страни като Испания, Швеция и др.
Какво ще се случва от тук нататък на италианската политическа сцена и нейната колаборация със САЩ и ЕС, тепърва предстои да разберем. Едно обаче е ясно – италианците избраха жена. А тя безспорно притежава всичките необходими и ключови качества за най-отговорния ръководен пост.
Четете още: Подпалени забрадки и искрен гняв, или как смъртта на една жена вдигна Иран на протест
