25-годишната Веселка от село Борима, майка на три деца и победител във "Фермата" 5, стана победител и в осмото издание на риалитито "Мостът на времето". На 18 ражда първото си дете, но продължава да работи. След като излиза от „Фермата“ 5, Веселка се разделя с мъжа си и се мести с децата си в Троян.

Там тя има кафене, в което Woman.bg я намери два дни след голямата победа отново да работи. За новата си любов, грижата за децата и битките в предаването, Веселка разказа в най-личното си интервю.

-Изненада ли Ви разпределението на зрителския вот на финала на „Фермата“? Вие бяхте ли готова за втората победа или тя бе неочаквана за Вас?
-Изключително приятно изненадана съм. Много се развълнувах и емоцията още ме държи, вече два дни след края на предаването. Имах предчувствие, че борбата ми на финала ще е срещу Яни и Валерия, защото и те са много харесвани от зрителите като положителни герои. Не че съм изненадана от доброто представяне на Чавдар, но моето усещане бе, че ще се конкурирам основно с Валерия и Яни.
-Сигурно сте получили стотици честитки след победата. Коя беше най-изненадваща за Вас и коя Ви разчувства най-много?
- На финала моята агитка се вълнуваше повече от мен. След победата усетих цялата положителна енергия и емоция, която ме заливаше и на която са насладих максимално. Това бе едно признание от хората. Бях щастлива, че те са оценили моето представяне и качествата, които притежавам. Много се радвам, че и сега продължавам да получавам красиви пожелания, картички и цветя.

-В игрите на финала се представихте доста колебливо. Напрежението ли ви дойде в повече?
-Трябва да се върна назад и да кажа, че през последните дни във „Фермата“ ми беше наистина много трудно. Краят на приключението идваше и аз изпитвах изключително силна нужда да видя близките си. Неистово исках да се прибера. Тази година правилата във „Фермата“ бяха много по-строги, отколкото в моя първи сезон. Тогава все пак получих правото на един видеоразговор с дъщеря ми Марая, който си спечелих. Този път нямах такава възможност. Накрая на предаването просто се отпуснах. Това ми изигра лоша шега. Когато човек се отпусне, това няма как да не се отрази на играта му. Знам, че звучи като оправдание, но наистина много исках да видя близките си. Мислех за тях, вместо за препятствията. Бях напрегната и физически. Всичко ме болеше, беше ми и студено. Затова излязох на битката с яке, хвърлих го чак по средата на играта. След като физически нямах сили, се притесних и психологически дали ще се справя. Затова не бях концентрирана на 100 процента в битките. Да не споменявам за втората игра и цифрата, която така и не можах да намеря и на два пъти развалях думата. А това беше моята битка, тази, в която съм най-сигурна - сеченето. Чувствах се сигурна нея, но се паникьосах.
-Вие бяхте от участниците, които нито за секунда не се поддадоха на манипулациите на Мажена, която все успяваше да не си тръгне от предаването. Опитът от първото участие в предаването ли Ви направи по-предпазлива към подобни стратегии или просто разгадахте играта на полякинята?
-Аз съм много недоверчива, така се стече животът ми. Наложи се да науча и получа много неща по трудния начин. Затова съм и по-предпазлива към хората. Никога не съм искала да изляза с Мажена на Арената. Това бе последният човек, когото щях да извикам на битка. Не само заради огромното ми уважение към нея, но и защото исках да покажа на какво съм способна срещу други участници, чиито имена сега няма да кажа. Отборът очакваше от мен да победя и да донеса нова точка, но за мен победата не беше сладка. Много уважавам Мажена, но правилата на играта са такива. Минаването през Арената е неизбежно и ние всички знаехме добре това.

-Споменахте за трудния си живот. Пред Мирон разказхте за най-ужасния ден, когато сте спали във вход бременна и с две деца, „благодарение“ на предателството на ваша приятелка. Сега как избирате най-близките си дружки и имате ли много приятели?
-Хората около мен са добре подбрани и сред тях случайни няма. Те са истински, в тях съм припознала моите качества, моите ценности, моето мислене, даже душата си. Имам им безкрайно доверие. Имала съм много трудни дни и за част от тях не съм разказвала публично. Не желая да споделям целия си живот пред камерата. Всеки човек е преживял неприятности, които са го направи по-силен. Аз се гордея с моите трудни моменти. Трудно ми е и да говоря за женското приятелство. Имам приятелки, добре подбрани, но през целия си живот съм била обградена от мъже заради работата си.
-Трудно ли се решихте да се преместите от Борима в Троян? Как посрещнаха Вашето решение съселяните Ви и ще се върнете ли някога обратно?
-Аз се преместих в Троян, защото работата ми го налагаше. Това в никакъв случай не означава, че съм забравила за Борима. Ходим с децата постоянно, особено когато те са във ваканция. Там животът е много по-спокоен и за мен е удоволствие да съм в Борима, още повече, че селото е само на 15 километра от Троян.
-Липсват ли ви конете?
-Продължавам да се грижа за много животни. В неделите, когато времето позволяваме, яздя с децата. Имаме куче, коте и даже папагал, за които те се грижат. Няма как да се откажа от животните, защото много ги обичам. Това бе е и причината да запиша да уча за ветеринарен техник. Животните са толкова чисти и непренудени, а тяхната любов е безусловна, след майчината, разбира се.
-Очевидно не е лесно да си собственик на кафене в малък град, след като Ви намирам на работа само 2 дни след победата.
-Никога няма да спря да работя, независимо какво ще се случи в живота ми. Трудът ме крепи, като всеки селски човек. Няма да се чувствам полезна за семейството и децата, ако не работя. Реших да отворя кафене, защото исках да пробвам нещо различно, пък и за да имам комуникация с хората. Приятно ми е. Не знам дали това ще е моето нещо, което ще ми носи удовлетворение, но смятам да опитам.

-В Троян открихте и любовта. Как ви спечели новият мъж и как той приема вашата слава?
-Нямах никакво намерение да започвам връзка, бях много недоверчива. Той показа изключителна честност, постоянство и голямо уважение към децата ми. За една майка това означава много. Той е прекрасен човек, който ми показа, че в живота има и много хубави неща. Притеснителен е, затова се опитах да го подготвя и му обясних, че славата има много плюсове, но има и минуси.
-Споменахте бившия си съпруг, с който оставате в добри отношения. Каква е тайната на подобна раздяла?
-Няма тайна, всичко зависи от човека и от отговорността към децата. Аз се смятам за отговорен родител, защото щом си създал едно дете, трябва да можеш да се грижиш за него.
-Децата ви сигурно са истински звезди в Троян благодарение на борбената си майка. Спират ли ги за снимки и автографи? Кой се грижеше за тях основно, докато бяхте в предаването?
-Те са наследили скромността на майка си, но бях горда, когато съучениците на дъщеря ми са поискали да им даде моя снимка. Определено и те усещат емоцията от победата. Баща им, дядо им и вуйчо им помагаха изключително много в отглеждането, докато аз бях във „Фермата“. Получих сериозна подкрепа от близките си, за да вляза в предаването. Бях много скептично настроена към второто ми участие, защото не бях готова да оставя децата си. Близките ме убедиха да го направя, за да изживея емоцията и сега не съжалявам. Те вярваха, че аз ще успея още от първия миг. Аз пък се почувствах победител, когато стигнах на финала. Бях горда, че за втори път стигам до финала.

-Признахте, че искате да инвестирате награда от този сезон в тяхното образование. Ще ги пратите да учат в чужбина ли? Какви си ги представяте?
-Моите деца са изключителни, не го казвам, защото съм им майка. Умни са и са надраснали възрастта си. Гордея се, че съм ги научила да са отговорни и самостоятелни. Искам да станат хора. Вярвам, че най-ценното, което можеш да дадеш на едно дете са крилата, с които да лети, вместо да го носиш да гърба си. Ще се постарая да им помогна по всякакъв начин, те ще решат къде и какво да учат.
-Изглеждахте невероятно елегантна на финала на „Фермата“ и бяхте видимо отслабнала. Суетна ли сте? Как свалихте килцата, натрупани в стопанството? Имате ли тайна за здравата и лъскава коса, която е Ваша запазена марка?
- По принцип, винаги съм била 46-47 килограма. Във „Фермата“ бях под стрес и без цигари, а съм пушачка. И другите жени напълняха в стопанството заради стреса, но на мен определено ми личеше. Само седмица след излизането свалих излишните килца без диета. Успокоих се, видях близките, които ми бяха подготвили интересни изненади и това ми беше достатъчно. След последното раждане имах косопад, но домашни методи като маска с яйце ме спасиха. Изобщо не съм суетна. Ежедневието на майка с три деца, която работи и домакинства, не го позволява. Затова, когато ме видят с грим и прическа, хората ми правят комплименти.