Медицината е претърпяла изключителен подем от древността до днес. Тя е една от науките, които продължава да търпи непрекъснато развитие и да допринася за здравето и дълголетието на човечеството с многобройните си открития и технологичен прогрес.

Имайки предвид факта, че в миналото една от най-често срещаните смъртности била тази сред децата, а продължителността на живота едва стигала до 30 или 40 години, то съвременният човек спокойно може да се нарече истински късметлия. На фона на целия този прогрес защо да не заключим, че след 50 или 100 години средната продължителност на човешкия живот може да надмине дори и 150 години.

Трябва да знаем обаче, че през всичките тези десетилетия, столетия и хилядолетия на научни открития, в които човекът е търсел лек за болестите, лекарите е трябвало да се задоволяват с оборудването и информацията, с които са разполагали. Това прави много медицински методи от древността да изглеждат в очите на съвременните хора доста странно, нелепо и дори абсурдно. По-долу спираме вниманието ви върху шест от тях:

1. Кръвопускане за намаляване на вътрешното налягане

Кръвопускането съществува от над 3000 години. Заболявания като треска често се обяснявали с "твърде много кръв", затова се налагало кръвопускане, за да се възстанови нормалното равновесие в организма. Обикновено лекарите избирали леснодостъпна вена и позволявали на болния да "пусне" малко кръв в съд. Има сведения, че дори Джордж Вашингтон е бил лекуван с кръвопускане, което според историците вероятно е допринесло за смъртта му. Лекарите са спрели да практикуват този метод едва през последните няколко века. По-късно някои лекари избирали пиявици, за да свършат мръсната работа вместо тях, като оставяли пиявиците върху кожата на пациента, за да изсмукват бавно кръвта му през кожата.

Всъщност лечението на организма с живи пиявици е известно на човечеството от хилядолетия, разпространено е в целия свят – и в племенните култури, в висшето общество на Европа и Америка. За много дълъг период от време то е било смятано за панацея и всички възможни неразположения са лекувани с пиявици. Тогава се е използвало повече за кръвопускане, защото предшествениците ни установили, че за разлика от кръвопускането със скалпел, раните от пиявици не е инфектират. Модерната наука се интересува повече от съдържанието на слюнката на пиявиците и методът е реабилитиран. От Клеопатра до Деми Мур пиявиците са и доказани в битката за вечна красота.

2. Сурово телешко месо и тор от язовец при бяс

Римските лекари вярвали, че суровото телешко месо и тор от язовец лекуват бяс. Ако човек е ухапан от бясно животно, лекарят увивал раната в сурово телешко месо и хранел пациента със смес от свинска мас и вар. Като допълнение към лечението те карали пациента да я промие със специално лекарство, приготвено от варена язовска тор и вино, за да прочисти организма си. Само си представете какво безумие!

3. Течен живак за венерически болести (и вечен живот!)

В днешно време знаем колко опасен е течният живак за здравето ни. За съжаление нашите предци не са били толкова информирани. Древните лекари в Гърция, Персия и Китай нямали представа колко опасен е течният живак за здравето. Напротив, те дори вярвали, че той е лек за различни болести. Древните китайци например били толкова убедени в магическите му качества, че твърдели, че определено количество от него може да ви накара да ходите по вода и да живеете вечно.

Най-популярната употреба на течния живак обаче е била при лечението на венерически болести като сифилис. Тъй като живакът е бил успешен при лечението на тези инфекции поради свойствата си на тежък метал, малцина са забелязвали смъртоносните странични ефекти на лечението до XX век. В крайна сметка умирали, след като консумирали голям брой живачни хапчета. Едни издъхвали след увреждане на бъбреците и черния дроб,, а други развили рак на по-късен етап от живота си.

4. Обтривки с изпражнения при кожни заболявания

Древноегипетските лекари са използвали човешки и животински изпражнения, за да правят балсами и мехлеми за лечение на локални заболявания и наранявания. Някои специалисти използвали изпражненията на кучета, газели и дори на мухи, за да произвеждат мехлем за специфични заболявания, включително за прогонване на лоши духове.

5. Смути от трупове за облекчаване на болката

В древни времена на хората, които са идвали с главоболие или стомашни болки, може да е била предписвана течна смес от човешка кръв, кости и дори плът, която да пият. В крайна сметка на определени части от тялото е било приписвано лекуването на специфични заболявания, като например кръвта на паднали гладиатори - за лечение на епилепсия.

През XII в. от натрошени мумифицирани останки, откраднати от Египет, се правел "прах за мумии", който се използвал за създаване на различни лекарства. Лекарствата от трупове станали толкова разпространени, че някои форми се използвали дори за развлекателни цели или за превантивна медицина. Най-разпространеният пример за това е "Кралската капка", която представлява алкохолна напитка, съдържаща натрошени парчета от човешки череп.

6. Сярна отвара за лечение на безплодие

В Древна Гърция лекарите са вярвали, че матката е независимо разумно същество, което може да се движи из тялото. Ако жените не успокоявали матката, като я дарявали с деца в ранна възраст, тя можела да възнегодува и да напусне законното си място в долната част на корема. Това би довело до безплодие и евентуално до по-сериозни състояния, като припадъци или задушаване. За да лекуват това безплодие, лекарите смятали, че трябва да побутнат матката на правилното ѝ място в долната част на корема. Първоначално те използвали нежни процедури, за да върнат матката на правилното място, като топли вани и масажи на корема.

Ако това се окажело неефективно, се пристъпвало към по-драстични процедури, като например опушване на главата на пациента със сяра и разтриване на бедрата му със сладникави аромати. Те вярвали, че матката ще се придвижи обратно надолу на правилното място, като избяга от неприятната миризма на сяра в горната част на тялото, за да предпочете сладката миризма на бедрата на пациента.

Четете още: Коя е античната палавница Филенис и какво не знаем за първия наръчник за секс в Древна Гърция