Райна Футекова или Райна Княгиня е родена на 18 януари 1856 г. в Панагюрище в дома на свещеник. Рожденото ѝ име е Райкя, като са известни няколко документа, които доказват този факт. Става известна с името Райна след завръщането си от Русия.
В ученическите си години Райна Футекова е избрана от българската общност сред панагюрските ученички да продължи образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината.
Започва да се сближава с революционните среди, когато Георги Бенковски я кани на едно от заседанията на Панагюрския комитет. На него Райна Княгиня е натоварена с изключително отговорна задача – да ушие знамето на панагюрските въстаници.
Градът бил център на Четвърти революционен окръг на Априлското въстание, затова и местните дейци се нуждаели от крепител на духа. На 22 април 1876 г., когато е осветено знамето, Райна Княгиня му пришива специално изработени за него пискюли.
Самата Райна носи знамето на шествието в Панагюрище, където Поп Груйо и други свещеници го освещават тържествено. Именно след този ден учителката получава прозвището Райна Княгиня.
Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа "Свобода или смърт", в долния край има и 2 букви - "П" и "О" (за "Панагюрски окръг").
Априлското въстание е жестоко потушено. Бащата на Райна Княгиня е убит пред очите ѝ. Самата тя е заловена от турците. Прекарва доста време по турските затвори.
Пловдивският мютесарафин Хамид паша нарежда: "Донесете стол на княгинята" и се обръща към нея с думите: "...Знаем, че си ушила знамето, но кажи ни кой ти нареди това". Тя смело отговаря: "Моята съвест на българка, моето национално чувство ме накара да вляза в редовете на въстаниците и да ушия знамето".
На въпроса идвал ли е при нея Бенковски, тя отговаря: "Не е дохождал".
Райна прекарва цели три месеца в затвора болна, съсипана от бой, унизена... Освободена е благодарение на намесата на чужди дипломати, видни граждани, както и на самия Макгахан.
Изпратена е в Русия със съдействието на Найден Геров, където учи за акушерка. Участва в т.нар. Дамски благотворителен комитет и благодарение на нея, 32 български сирачета получават образование.
След освобождението се завръща в родината си и се заема с преподаване, този път в град Търново. Омъжва се за Васил Дипчев. Имат петима синове. Райна осиновява и момиче - Гина.
През 1898 г. Васил Дипчев е избран за народен представител и семейството се премества в София. Той умира скоро вследствие от политическо преследване и побой в Черната джамия, а Райна остава с 3 невръстни деца, най-голямото от които е на 13 години. Работи предимно в кварталите Орландовци и Малашевци. Поддържа тесни връзки с Венета Ботева, вдовицата на Христо Ботев.
Въпреки влошеното си здраве, рано починалия съпруг и децата, тя неуморно акушира безплатно на бедните жени, а благодарение на акуширането в семействата на дипломати и други по-богати и знатни хора, успява да издейства построяването на Майчин дом в София – сегашният Национален център по трансфузионна хематология. Майчин дом продължава да носи близката до него градинка на булевард „Христо Ботев“, малко преди Централна гара София.
Райна работи като акушерка в София, предимно в квартал Орландовци, където днес има читалище, кръстено на нея.
Умира от туберкулоза, в голяма бедност, на 29 юли 1917 г., на 61-годишна възраст.
На 2 май 2006 г. е открит неин паметник, близо до родната ѝ къща в град Панагюрище, на площада срещу църквата „Свети Георги.“
