Китайският генетик Хъ Цзянкуей, който скандализира обществото с новината, че е създал първите в света генномодифицирани деца, даде интервю за в. "Саут чайна морнинг пост".

В него той споделя как се развиват малчуганите пет години след тяхната поява на белия свят. "Те водят нормален, мирен и спокоен живот. Това е тяхното желание и ние трябва да го уважаваме", казва ученият, като уточнява, че децата не желаят да бъдат често обезпокоявани за целите на научни изследвания.

Независимо от твърденията на генетика, че първите деца с променена генетична информация се чувстват чудесно и водят напълно нормален живот обаче, към момента липсва независимо потвърждение на думите му, които да гарантират успеха и безопасността на неговия експеримент.

През 2018 г. Хъ Цзянкуей изуми света, като обяви, че е създал две генетично модифицирани близначки, наречени Лулу и Нана. Също с променена генетична мутация се роди още едно дете – Ейми, на следващата година.

ДНК на новородените е променена с помощта на метода за редактиране на гени CRISPR-Cas9 (КРИСПъР/Кас9). Хъ Цзянкуей редактира гена CCR5 при бебетата, имунизирайки по този начин организма от ХИВ.

За какво по-точно става дума? Момиченцата са деца на китайско семейство, в което единият родител е носител на ХИВ. Заченати са чрез технологията на ин-витро процедурата. Дотук нищо ново. Това, което ги отличава от останалите обаче, са именно модифицираните гени – революционно постижение на науката в света на генното инженерство.

Нека да припомним, че опитът да се заменят двата огледални гена, отговарящи за имунната реакция, е бил успешен само при едно от бебетата. При второто се било получило смесването, което трябвало да му осигури резистентност.

Висока цена за тайните си експерименти ученият плати през 2019 г., когато бе осъден на три години лишаване от свобода и глоба от 430 000 долара за незаконно извършения експеримент с раждането на близнаци от генномодифицирани ембриони. Генетикът излезе от затвора през април 2022 г. и поднови научната си дейност.

Пред изданието Хъ Цзянкуей разкрива още, че планира създаването на нова лаборатория в Пекин, която ще се фокусира върху генната терапия за редки вродени заболявания като мускулна дистрофия тип Дюшен. Това е смъртоносно заболяване, което засяга предимно подрастващи момчета и млади мъже. Ученият също така възнамерява да регистрира изследователска организация с нестопанска цел, наречена Пекински институт за изследване на редки болести (Beijing Rare Disease Research Institute).

Новината през 2018 г. за създаването на бебета чрез използването на технология за редактиране на гени предизвика бурни реакции и дебати в Китай и по света за етичността на генното редактиране. Днес тя продължава да предизвиква противоречиви мнения, разделяйки обществото на два лагера.

Не крие ли създаването на нова по своя еволюционен смисъл човешка раса опасност от разединение на човечеството – от едната страна са генномодифицираните хора -деца на богати родители, а от другата – тези, родени без намесата на подобна интервенция, просто защото родителите им или не са съгласни с подобна технологична намеса, или не са могли да си я позволят финансово.

Факт е обаче, че всичко, описано във фантастичните романи на Мери Шели („Франкенщайн“), Хърбърт Уелс („Островът на доктор Моро“), Александър Беляев (“Човекът амфибия”), Айзък Азимов („Аз, роботът“), Артър Кларк, Клифърд Саймък, започва да се случва пред очите ни. Авторите недвусмислено предупреждават в тях за онези грандиозни открития на научния прогрес, които, приложени необмислено и най-вече с цел печалба, неминуемо могат да отприщят редица опасности и необратими последствия за човешката цивилизация.

Ами ако допуснем, че други учени подобно на Хъ Цзянкуей решат да правят експерименти, клонират хора, смесват гени от различни животни и какво ли още не, но без да обявят опитите си? А при целия технологичен напредък, който се случва днес, не си ли давате сметка, че такива със сигурност отдавна вече ги има...

Благодарение на напредъка на медицината днес дори вече е възможно при изкуствено оплождане бъдещите родители да избират пола на детето си, цвета на очите и косата му, от какви болести да не страда и т.н. Целият този стремеж, разбира се, е продиктуван от благородната цел да бъдем по-силни, по-красиви, по-здрави, но доколко сме способни наистина да постигнем всичко това без риск от самоунищожение, за който говорят не един или двама учени, мислители и творци?

Кардиналният въпрос е: Какво ще се случва оттук нататък? Въпроси, на които спешно трябва да се отговори, са: Какво ни очаква с научни достижения от подобен характер? Искаме ли и редно ли е въобще човешкият генетичен материал да попада в ръцете на генните инженери? До кои сфери можем да допуснем тази нова инженерна наука и кои етични граници не бива да прекрачваме в стремежа си да се борим със законите на природата и да се правим на богове? Богове, които вместо създатели рискуват да се превърнат в жертви на собствените си творения.

Четете още: Звездните деца - плод на генно инженерство или на човешката еволюция? Кои са те и как да ги разпознаем