Изминаха повече от 24 часа от убийството на Иван Владимиров - Нав, но все още е трудно да приемем, че един млад и толкова смислен човек си отиде, защото правото му да живее беше отнето от съседски куршум...и да, трябва да го кажем за пореден път, макар и да горчи. Едва ли някой е изненадан от факта, че един човешки живот в България е можело да бъде спасен. Всъщност, много животи на невинни хора можеха да бъдат спасени. Ако имаше кой да чуе тези хора, преди да се превърнат в част от черната статистика.

Колко убийства трябва да се случат, за да може гласовете на потенциалните жертви на насилие да бъдат чувани? Ама навреме, преди да стане "белята", както казваме. Колко пъти трябва да заявиш в национален ефир "в блока ми живее човек с психични отклонения, който бие съседите и размахва пистолет, нищо чудно аз да съм следващия убит", за да бъдеш приет насериозно, за да бъдат взети мерки? Докога ще плащаме за това, че няма достатъчно добре установени мерки, с най-ценното - човешкия живот.

И не, не става дума за проста съседска свада, в която двама пияни се карат, защото някой е надул чалгата на макс, макар и в такъв момент убийството да е немислимо. Става дума за Иван Владимиров - психолог, писател, пацифист, който просто е имал лошия късмет да живее в една и съща сграда с Румен Тонев, който вече по официална информация, се е възприел като заместник на съдбата и е решил, че Нав няма да живее повече. Ей така, защото вратата му била нацапана. Буквално. Защото психологът и писател няколко пъти, докато беше жив и имаше как да чуем гласа му, заяви, че дори няма уредба в дома си. Защото живее тихо. Обаче според съседа с пистолета, Иван му е пречел.

Друг мъж от блока, възрастен и уплашен, също пречел на Румен. Затова и бил набит по време на едно от общите събрания. Само че човекът си замълчал, защото знаел, че няма да получи подкрепа от съответните институции и решил да не рискува да бъде застрелян. Иван Владимиров обаче проявил необходимата смелост и няколко пъти е подавал сигнали в полицията. Имало и експертизи, три на брой. Отговорът, който получил бил: "Ами, много е сложно да бъде освидетелстван или да бъде изселен", след това, вероятно от страх и ужасяващо предусещане какво може да му се случи, психологът използва телевизионните си интервюта, за да сподели в какъв ад живее заради Румен Тонев. Но какво от това? Човекът с пистолета, бивш полицай, отстранен от работа преди 23 години, е жив, макар и задържан. А пък Иван, който след успешна кариера зад граница, която можеше да развие, но се прибра в България, за да бъде полезен в родината си, предстои да бъде изпратен по последния му земен път. И остана само спомена за него, както и книгите му... Колко по-жалко може да бъде?

Да, сложно е да водиш битка с човек, който заплашва живота на съседите си. Да, много по-лесно е да погребеш един от тях. Само че от ден насам една майка ще трябва да се научи да живее с мисълта, че синът ѝ вече не е между живите.

Знаете ли кое е най-страшното - да живееш с мисълта, че съседа от долния етаж може да те гръмне, просто ей така, буквално да го изкрещиш пред света и най-вече полицията и да разбереш, че няма кой да те спаси. Но Иван е бил интелигентен човек с чувство за хумор и дори когато преди три месеца за пореден път сподели в национален ефир, че се страхува за живота си, той имаше сили да се усмихне. Дори имаше сили да подходи със съчувствие и да каже, че Румен Тонев има нужда от професионална помощ. Но уви - отиде си от куршума му. Защото нямаше кой да го чуе.

Бдение пред МВР заради смъртта на Иван Владимиров - Нав

„И Иван това им беше казал на полицаите, че е въпрос на време да го застреля“, каза Димитър Цветков, съсед пред медиите днес. Други съседи и майката на Владимиров потвърждават, че в този блок на иначе прекрасната централна улица "Черковна" цари тотален ужас. Свидетели, колкото искаш. Жалби също. И какво?

Система, която не работи. Някъде бях прочела, че България е като майка, която изяжда най-добрите си деца и отглежда най-уродливите. Отчайващо вярно, защото тази майка позволява уродливите да убиват добрите и повтарям, имало е как да не го прави. Само ако имаше как един човек да обясни, че е в критична опасност, че е въпрос на време да бъде застрелян и отсреща да получаваше реакция различна от "сложно е, няма как да стане".

Това е държавата, в която е срамно да имаш психически проблем и да потърсиш професионална помощ. Това е държавата, в която може да те бият от сутрин до вечер, докато не спреш да дишаш и никой да не ти подаде ръка преди да е станало късно. Това е държавата, в която "да си някой" ти дава правото да решаваш кой ще посрещне утрешния ден и кой не. Страната на човешкото безсилие...

Наистина - шегувате ли сте? Наистина ли, според законите днес, няма какво да се направи срещу някой, който размахва пистолет и заплашва съседите си пред собствените им домове? О, грешка - тук вече не говорим за заплаха, а за реализирано престъпление. Ужасяващо добре планирано. Извършителят е бивш полицай, много добре е знаел къде стреля и какво ще последва. Той го е искал и това е очевидно. Чакал е моментът да настъпи.

Слава Иванова - майка на убития Иван Владимиров - Нав

И може би ще се запитате как човек, изхвърлен от системата на МВР все още притежава оръжие. Ами, много просто, вероятно пистолетът му изобщо не е бил отнет. Пък и днес прочетох интересна информация, а именно че вече не е необходимо да бъдат полагани психотестове при обновяване на разрешителното за оръжие. И така на едни и без това опасни хора им дават свободата да бъдат още по-опасни.

Иван е знаел, че ще си отиде по възможно най-нелепия начин. Не е искал да го повярва, докато не идват последните секунди от живота му. Хубаво, пазачите ни пазя. Ама от тях кой ще ни опази?

Четете още: Съсед простреля известния психолог Иван Владимиров. Социалните мрежи завряха от коментари