Да станеш майка е най-невероятното усещане. Да бъдеш майка мнозина биха описали като смисъла на живота си. С годините медицината напредна толкова много, че все по-често ставаме свидетели на това как жени, минали отдавна 40-те, се радват на щастието да гушнат рожбата си. Безотговорен егоизъм ли е това или най-великата благословия?

Точно на най-великия християнски празник една жена сподели, че е станала майка. Тя е известна, затова новината се завъртя в медиите и естествено социалните мрежи мигом бяха заляти от коментари. Повечето честитяха радостта на тази жена, но имаше и такива, които пишеха, че е безотговорно да се дава живот на тази възраст... А тя, възрастта, е 52.

Самата аз родих късно, според медицината и разбиранията на някои. Станах майка на 40. Много мои приятелки вече имаха деца абитуриенти, а аз тепърва сменях памперси. Но какво от това? Всеки има правото сам да реши кога, как и с кого. Нали? Това е твърде личен избор. А в много от случаите, не е и въпрос на избор, а на случване.

Много от днешните двойки срещат трудности да имат деца. Проблемът не е само у нас, световен е. Дали заради стреса, който е неизменна част от живота ни, дали, заради некачествената храна, хормоните, отровите, мръсния въздух, но е факт - милиони двойки по цял свят ежедневно водят борба да имат свое дете. Понякога тази борба продължава с години. И е придружена с множество неуспешни опити, стотици хиляди, дадени за изследвания, медикаменти, процедури... Разбира се, нищо от това няма значение, ако в един момент ти разбереш, че ще ставаш мама или тате. Чувството наистина е невероятно. И да, всеки сам си преценя. Защото всеки сам ще се грижи за това малко човече, ще дари от любовта си, ще даде живота си, за да го види щастливо, как расте и става част от Вселената.

И всички коментари от типа на "твърде си стара", "кой ще го гледа после", "егоистично е", са някак не на място. Според мен. Всеки има право да бъде щастлив. Всеки има право на своята малка Вселена, част от голямата. И само онзи горе, чието Възкресение празнувахме преди дни, има право да съди и да решава кой, как, колко и докога...

За детето неговата майка е най-красивата, милата, невероятната на света. За майката нейното дете е най-страхотното, умното, красивото.

Трябва да се радваме за всяко живо и здраво новородено, което при това ще бъде отгледано в дом, изпълнен с любов и щастие. Не са ни проблем децата, родени с любов от по-възрастни майки, проблем са ни децата родени от малолетни майки, които след това ги захвърлят като непотребни вещи. Проблем са децата, родени от майки, които не оставят бутилката с алкохола, които не знаят на кой свят се намират, които не кърмят, не гушкат, които смятат шамара за нещо нормално, които шмъркат и не им пука, че малкото вързопче любов плаче ненахранено и необичано.

Проблем са ни измислените обществени норми, налагани от също толкова измислени моралисти. Хора, които не виждат нищо нередно, в това да изневеряват или да прекарват времето в чата, докато децата им се борят за минути на внимание.

Проблем са ни хората, които не се притесняват да дават лош пример на тези след тях, да ги лишат от грижи, за да задоволяват собствените си капризи и желания.

И се чудя как една жена може да изрече подобни думи за друга жена, която най-накрая е сбъднала мечтата си. Да бъде майка. И то след години на опити, стрес и преживяна болка.

И няма значение как се е появило това бебче. Важно е, че го има. Че озарява един дом със щастие. Че прави една жена и един мъж щастливи родители. Важното е, че медицината ни позволява да сбъднем една човешка мечта. Че медицината тук е в ролята на добрата орисница.

Имам приятелки, които след години борба, използваха донорски яйцеклетки. И сега са най-щастливите жени на света. Защото са сбъднали мечтата си да бъдат майки. Нали знаете - да родиш едно дете не означава, че си родител, родител те правят всички онези безсънни нощи, в които ставаш, за да го слушаш дали диша, дали е добре, да го завиеш, когато превързваш раните му, когато го прегръщаш, за да го успокоиш, годините, в които си винаги там, до него, помагайки му да стане добър човек.

А на всички вас, изпълнени с негативни усещания и коментари, мога само да пожелая - бъдете здрави и обичайте хората до себе си. И не забравяйте, някой ден вашата дъщеря може да бъде на мястото на Камелия - ще я упрекнете ли, ще я питате ли как, или просто ще я прегърнете, спокойни, че е сбъднала мечтата си? Само си помислете. И не бързайте да съдите, преди да влезете в обувките на другия.

От сърце пожелавам на Камелия и Цветин здраве и любов, за да отгледат това малко невинно ангелче и да могат да му се радват. Сигурна съм, че то е избрало най-доброто семейство, в което да се появи. Както са направили и вашите деца.