Страшно е, когато умират хора. Страшно е, когато умират деца. И то някак изневиделица, без причина. А в Сърбия се случи два пъти в рамките на едно денонощие. Явно проблем има. Но дали той е в огромния брой законно и незаконно оръжие, дали е в липсата на достатъчно контрол или пък се крие във времето, в което живеем - време без ценности, време, изпълнено със стрес, време, в което психиката на голяма част от хората не издържа на напрежението?

Тепърва ще се говори, ще се обсъжда, но според мен, нещата са изпуснати и предстои много работа. И да, такива случаи тепърва ще има все повече и повече. И причината е, че човешката психика не е пригодена да се справя с огромния поток от информация, с липсата на поставени цели, на стоенето без работа, постоянното сърфиране в мрежата и липсата на достатъчно социални контакти.

Ето я и историята... 21-годишен мъж е открил огън късно снощи по група хора в училищен двор с автоматична пушка в село Дубона, община Младеновац, Сърбия.

Сръбската полиция вече е арестувала стрелеца, който уби снощи осем души и рани други 13 в села близо до Белград, предаде агенция Ройтерс, като се позова на сръбската държавна телевизия РТС. Нападателят е бил арестуван в околностите на Крагуевац, където живеела майка му, съобщи Танюг.

Урош Б., на 21 години, стрелял с автоматично оръжие по жители на няколко села в община Младеновац. В издирването му бяха включени над 600 полицаи. Според съобщения в някои местни медии той е започнал да стреля по хората с автоматично оръжие от автомобил след спор с полицай в парк в Дубона. Други медии пък пишат, че е имало спор с местни жители. Предполага се, че е стрелял с автомат "Калашников", съобщи Би Би Си.

Поредната масова стрелба в Сърбия се случва по-малко от 48 часа след като 13-годишно момче застреля девет души и рани седем в училище в Белград, преди да се предаде.

За момчето, убило 8 деца, негови съученици и един охранител, се разбра, че било амбициозно, отличен ученик и било... тормозено. То е знаело точно какво прави и е имало предварителен план как да го направи - скица на стаите, точен списък на желаните жертви... Т.е. действало е осъзнато. То е имало проблем, който проблем е решило да реши по този кардинален начин. А това е проблем на всички около него - родители, учители, общество.

Предстои да разберем какво е провокирало 21-годишният стрелец от Дубона.

Но предстои и нещо много по-трудно и сложно - да се опитаме да решим проблема, да се опитаме да го предотвратим. Ако можем. И да, подгответе децата си - трябва да знаят как да реагират в подобни рискови ситуации, за да опазят живота си. Говорете с децата си. Те трябва да знаят, че юмрукът не решава спорове, че боят не е начин за справяне с насилието и тормоза и че да отговориш с юмрук на юмрука не е правилно в едно общество, в което на почит са други ценности.

А така ли е наистина? Наистина ли сме такова общество?

Сега се замислете как реагирате вие, когато някой ви засече на пътя, когато някой ви е паркирал пред гаража, градинката, пътеката за входа на блока, когато съседът вдига шум. Дали търсите разумен подход или веднага вдигате скандал, обиждате с думи, които не би трябвало да използвате?

Ето, това е. Това е отговорът на проблемите ни днес. Защото децата ни гледат, копират, учат се от нас. Днес вие казвате на съседа си "идиот", утре синът ви казва на съученика си "идиот". Днес вие се репчите като петел пред човека на опашката, опитал се да ви пререди. Утре синът ви измества по-слабо дете в училищния стол, хвърля му раницата, рита го и смята, че така се прави, че така е нормално. Може и да звучи изтъркано, но да, всичко започва в детството. Или не е започнало...

Живеем в свят, в който слабите, различните и несправящите се са обект на осмиване и подигравки. От нас, възрастните - готините, страхотните, невероятните, успелите. Ние сме завистливи, злобни и обичаме да си правим солени шеги с тези, които не могат да ни отвърнат.

Но човешката психика е различна. И ако един може да устои на подигравките, да се справи с тях, да ги надскочи така да се каже и да продължи напред, друг се срива, чувства се смачкан, чувства се прецакан и то неоснователно. И намира решение на проблема по друг начин - с оръжие. Връща си го на всички за всичко. По своя си начин.

Грижете се за психиката на децата си. Говорете с тях. Общувайте с тях. Опознавайте ги и когато видите, че има проблем, помогнете им. Не забравяйте - вие сте модел за подражание, вие учите на добро и лошо, вие предавате модела на поведение, който е приет от обществото. Ако детето ви е обект на подигравки, не го учете да стреля, а му помогне да разбере, че е важно, обичано, ценено, помагайте му да расте със самочувствие, което идва от неговите постижения, интереси, занимания, не от боксовите ръкавици или оръжието, прибрано в касата у дома.

Според Боян Дуранкев, мой преподавател в УНСС, мерките, които трябва да се вземат са следните: да бъде въведен петгодишен мораториум върху носенето на оръжие от граждани (2023-2027 г).; да бъде въведен мораториум върху нови разрешения за притежаване на оръжие; да бъдат проверени всички разрешителни за притежаване и съхранение на оръжие за периода 1991-2023 г.; МВР да упражнява контрол върху дейността на всички стрелбища и да бъде забранено посещението на лица под 21 години; лицата, които позволяват на лица под 21 години да ползват оръжие да носят наказателна отговорност; лицата от 12 до 21-годишна възраст, които ползват оръжие, да носят наказателна отговорност; непълнолетните да минават през тестове за наркотици; да бъдат създадени специални екипи за превенция на насилието; да бъде блокиран достъпа до сайтове в тъмната мрежа.

Според други обаче, проблемът не е в санкциите, а в контрола. И в работата с децата и хората, които имат проблеми с гнева, с изразяване на емоциите. Т.е. психичното здраве е много важно. Както и справянето с агресията в училищата.

Пандемията е сред причините за растящия брой психични проблеми. Социалните мрежи, предизвикателствата в тях, както и твърде материалния ни живот. Не всеки може да се справи сам. Появяват се фобии, депресии, ниско самочувствие, усещане за неразбиране, за несправяне, търси се отдушник на насъбраните болка, гняв и хоп - оръжието на близък човек се явява като реално решение.

Т.е. пак се връщаме на темата за семейството, училището и ангажираността. Децата трябва да бъдат ангажирани - да помагат у дома, да имат интереси, да спортуват, да имат цели, занимания. Същото важи и за младите, пълнолетни, които стоят от години безработни, пият по кварталните градинки и се хранят от пенсиите си на своите баби и майки.

Обществото ни има огромен проблем, изначален. И ако не го решим бързо, подобни случаи ще бъдат ежедневие. Ще става и по-лошо. И ще продължим да се чудим - защо така?