В дигиталната ера, която прави възможна безпрецедентна комуникация с хора накрай света, сме, парадоксално, по-самотни от всякога.

Статистически самотни
Броят на хората в развитите страни, които живеят сами, не сключват брак или са разведени се е увеличил драстично от 60-те години на миналия век, според публикация от 2017 г. Делът на едночленните домакинства е нараснал от 5% преди индустриализацията до над 60% в някои съвременни европейски градове. В България, всяко трето домакинство е едночленно, а в 78% от домакинствата не живеят деца над 16 години, според преброяването на НСИ за 2021 г. Според проучване на ЕС от 2022г., българите са сред най-самотните в Европа – 17% споделят, че се чувстват самотни през повечето време или непрестанно.

Самотата, която се превърна в епидемия

Корените на самотата
Чувството за самота е широко възприето като склонност към самосъжаление поради слабост на характера, и се смята за лесно преодолимо, тъй като не е физическо заболяване. Но подобно на физическата болка, която възниква, за да ни предпази от физически опасности, самотата се появява, за да ни предпази от опасността от изолацията. От еволюционна гледна точка, липсата на социални връзки обрича праисторическия човек на гибел. Въпреки че съвременните хора нямат толкова пряка зависимост от близките връзки за целите на оцеляването си, физиологичните механизми, които ни тласкат да бъдем социални и ни вредят когато сме самотни, все още властват над нас.

Самотата убива
Статистика от 2010 г. показва, че възрастните хора, които имат удовлетворяващи социални връзки и партньорства имат двойно по-ниска смъртност от възрастните, които срещат трудности в поддържането на социални връзки, което демонстрира ефект върху смъртността, сравним с установени рискови фактори като тютюнопушене, употреба на алкохол, уседнал начин на живот и затлъстяване.

Самотата и как тя се отразява на здравето ни

Според обзор на научната литература от 2018 г., самотата допринася за множество здравословни проблеми поради промени, които причинява на клетъчно ниво. Установено е, че увеличава честотата на депресия, когнитивни нарушения, болест на Алцхаймер, затлъстяване, инсулт и хипертония. Много от тези промени се смятат за резултат от повишена съдова резистентност, имунни промени, и увеличена активност на симпатиковата нервна система, стимулирана от свръхфункция на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос. Наред с физическите изменения, самотата уронва психиката и ни тласка към зависимости, за което можете да прочетете в ЕПИДЕМИЯТА НА САМОТАТА: ЧАСТ II.