Преди близо две години Васил Василев-Зуека привлече общественото внимание с неочакваното си решение да напусне България и да се установи за постоянно в Испания. Там актьорът, който успя да изгради сериозна кариера в родината си, промени напълно своя артистичен път и се посвети изцяло на изкуството на рисуването.
Сега Зуека споделя как протича животът му в Испания и какви проекти занимават вниманието му там. Той с носталгия разказва, че се сблъсква със значителни трудности и чувства тежестта на раздялата, когато се връща в България. "Това, което правех преди в театъра, се опитвам да го правя и на платната. Винаги съм се опитвал да покажа нещата по най-простия начин, така че да са разбрани от детето до най-възрастния зрител", казва Василев пред "Фокус“.
Нарича себе си не художник, а творец. "Това е думата, защото каквото и да правя, то ще е творчество. Творческото у мен е толкова силно, че дори да започна да ремонтирам нещо, пристъпвам творчески към него“, споделя Зуека.
Експериментира с четката и се учи с всяка следваща картина. "Опитвам да правя неща, които не мога да правя. Затова картините ми понякога изглеждат толкова странно, защото аз се упражнявам – упражнявам се да рисувам човешки лица, ръце, крака, тела, състояния“, разказва той.
С радост споделя, че вече има колекционери на картините си от цял свят. "Българи от цял свят купуват. Вече имам фенове и колекционери, които не са българи – от Норвегия, от Америка. Много различни хора са, което мен изключително много ме радва“, с гордост заявява творецът. Повече от две години той и семейството му живеят в Испания. "Промяната при мен е наистина голяма, защото никога не сме живели толкова спокойно. Всичко е лежерно, не се притесняваме за нищо. И ние започнахме да гледаме на живота като испанците – в крайна сметка той няма да избяга“, отбелязва Зуека.
Признава, че когато се връща в България, му става мъчно и тежко, защото всеки път вижда промяна, но не в добра посока. "Не знам дали България някога ще излезе от тая паяжина и дали този паяк някога ще бъде отровен, но искрено се надявам. Хората се променят, и то надолу. Стават още по-лоши, по-завистливи, по-мрачни, още по-недоволни. Човек става недоволен тогава, когато е неудовлетворен от това, което прави. Когато не е удовлетворен от това, което прави, той не може да ражда позитивни мисли“, споделя с болка наблюденията си Зуека.