Населението на Земята расте и ще става все повече през следващите десетилетия. Неоспорим факт, който поставя редица предизвикателства пред нашите общества. Това важи особено особено много за градовете. 

Според данни на ООН, в момента 56% от населението на света живее в урбанизирани зони. 

В градовете съществуват проблеми като презастрояване, социална несправедливост и неефективни транспортни системи. Проблемите тепърва ще стават все повече, тъй като се оценява, че към 2050 година хората ще са достигнали границата от 10 милиарда и две трети от тях ще живеят в градове. 

Затова идеята за "15-минутния град" набира все повече популярност. 

Зад нея стои френско-колумбийският урбанист Карлос Морено от Парижкия университет. той твърди, че големите градове трябва да бъдат планирани на зони, така че всяко нещо - услуга, училище, магазин, да бъде на максимум 15 минути разстояние. 

Целта е всеки да има лесен и бърз достъп до магазини, училища, лекари, паркове, ресторанти и културни институции, без да е необходимо да се разрушава и строи наново.

Пример за това ни дава Талин, избран за Зелена столица на Европа за 2023 година. Централно място в зелената стратегия на естонската столица, освен ограничаване на вредните емисии с 40% до 2030 г., е именно прилагането на идеята за 15-минутен град. 

Всичко започва през 2013 г., когато е въведен напълно безплатен градски транспорт - в основата на решението стои идеята за намаляване на транспортните разходи за хората. 

Появяват се повече пешеходни и велоалеи, както и нови линии на обществения транспорт за по-добра връзка между различните квартали. Това означава също по-добри и по-модерни трамваи и автобуси, включително експериментални автономни таксита, разработени от местна технологична фирма, които возят хората до по-малки населени места извън града. 

През декември френският град Монпелие планира да последва примера на Талин и да въведе безплатен градски транспорт. Двете страни вече обменят опит и идеи. 

Редица градове по света също вече опитват да адаптират концепцията към своите нужди. 

В Париж "15-минутният град" е основополагащ за цялото управление на кмета Ан Идалго. Училищата се превръщат в своеобразно ядро, около което се гради всеки квартал, а училищните дворове се "преработват" в по-широки паркове, за да станат достъпни за различни дейности. 

В Шанхай се опитват да направят така, че всичко да бъде достъпно в рамките на 15 минути ходене пеша. А в Барселона се експериментира с така наречените superilles - обединения от няколко улици в жилищни квартали, където не може да се влиза с автомобили.

Великобритания също изпробва свои вариант на концепцията, но там тя среща сериозна съпротива от фенове на конспиративни теории, според които проектът служи като претекст за правителството да ги следи, контролира и налага локдауни.